13:55

13.05.18

5307

0

0

0

Трънски глагорци правят камбанария

от Руми Борисова |

Трънски глагорци правят камбанария

Обновяват на партизанския музей на Слишовска могила, помагат на училище

Затворена общност от хора с трънски корени и връзки развива бурна дейност във Фейсбук. Групата е избрала да се нарича "Трънски глагорец". Глагорец се казва на подвижната част във вътрешността на звънец или хлопатар, но в този случай на думата се придава значение на камбана. Каузата, обединила хората около тази камбана, е свързана с възраждането на Трънския край. Отначало групата беше отворена, но после я ограничиха откъм достъп и само посветени можеха да разбират какво се случва вътре.

Във Фейсбук трънчани имат много групи и страници. Много от трънските села си имат свои виртуални общности. Представен със страница е и Трънският манастир "Св. Архангел" Михаил". Най-активни засега сякаш са глагорците, защото, както сами осъзнаха, вече са група и без Фейсбук. До това прозрение стигнаха наскоро. В деня преди Гергьовден около 60 души, членуващи във фейсбук-групата, си дадоха среща на благоустроените поляни при Ждрелото на река Ерма, не далече от Трън. По предварителна уговорка за събора

всеки беше донесъл домашно приготвени вкусотии

Имаше осигурена и бира от организаторите, и скара за допълване на менюто. Не липсваше и озвучаване, и музика, и общо хоро. Не мина без речи, както си подобава за подобни случаи. От микрофона се изказаха администраторите на фейсгрупата. Говориха Хубен, избрал за себе си псевдонима Знеполски ветър, което малко звучи като индианско име, но трънчани му викат Убен, защото в трънския език няма „Х. , Жанета, заемаща отговорната длъжност на шеф на полицията в Трънската община, доайенът Стефан, Беко, Люси.

Събититето имаше и специфичен дрескод. Предварително бяха направени тениски с ембемата на група - голяма и звънка камбана, но някои от дамите бяха решили да се нагласят в трънски литаци. Атмосферата е трудна за пресъздаване, защото макар глагорците да си говореха на български помежду си, те старателно поддържат трънския диалект в автентичния му вид и много от думите за масовата публика остават неясни. Докато течеше съборът под Ждрело (без да се прибавя членуване, както е прието на трънски) от различни краища имаше добри пожелания,

извинения за отсъствието

и обещания догодина включването да е на живо.

Хората от групата и виртуално така общуват помежду си. Например така звучи едно прозрение, публикувано за добро утро: "Ако едън човек га уапе вампир - и он че стане вампир. По туя логику коока (като че ли) много ора направо ги е нагризла овца! Добро ютро и убав ви дън :)! Наскоро член на групата разказа случка:
"Глагорци су си по рождение Глагорци. Са чу ви разкажем действителну историю от преди доста године. Ючера ми ю каза макья ми.....Пасла си она овцете покрай пут до Джинчовци и от доле се появила кола.
Иде, каже, бела кола Жигула ли е Лада ли е незнам, а вътре нема шофьор. Я се уплаши. Намали, намали и спре. Гледам вътре дете, оно кара.
- Ма Вальо ти ли караш сам бре, дека е деда ти. Ко тека караш, ти си малецън.
- Аааа, голем съм вече, лельо Ани, стадо на 10 године.
Те това е бил Глагоръцът Валентин Валериев Иванов...Возил се сам от Слишовци до Джинчовци и кой знае га знае още надека.
Мислим, Соларова да не га наказуе оти и загубило давнос."
Участникът в тази случка отговаря:
- Ма немой да ме изказуеш сега на властите. Он Боби тегае ме дебнеше ма неможа да ме улови бъш, па скоро ме спре у Трън с колата па се смеямо кикво е било. Тава сигур преди пешеснаес годин е било.
Така хората на особения трънски език си съобщават за личните празници, поздравяват се за имени дни, споделят кулинарни рецепти.

Не липсват и пиперливи закачки

със сексуален подтекст.

Така неформалното сдружаване показва силния дух на трънчани. Обединените в Трънския глагорец не си мислят само за веселба. Със средства, зъбрани от календари на групата бяха купени и подарени на училището в Трън нови чинове и маси. Сега активно групата ще готви да участва в обновяването на партизанския музей на Слишовска могила. Там през 20-те години на 20-ти век, след като прекараната по силата на Ньойския договор нова граница раздели села и даже дворове и къщи и едните останали в Майка България, а другите се оказали в Сръбско, трънчани решили на това място да вдигнат камбанария, за да може камбаната да се чува и от другата страна на новата граница. Начинанието по една или друга причина не сполучило, но кулата за камбаната останала и през 1953 г. била използвана около нея да се развие паметник с музей на партизанското движение в Трънския край. След 1989 г. обектът е запуснат, но сега трънчани са решили да го превърнат в камбанария, какъвто е бил и първоначалният замисъл. За да е всичко по правилата и закона, глагорците

даже си регистрираха сдружение

Така набирателната им сметка ще е напълно законна. А с осъществяването на проекта, зад който стои и Трънското културно-просветно дружество "Руй", глагорци ще си докажат, че са достойни за избраното име. „Става дума за реална инициатива, за нещо съвсем конкретно и знаково за Знеполье и Трънско", казват заелите с инициативата и уточняват: "Ако смо точни през 2019-ту годину сбиркуту на 5.05. че напраимо у Слишовци, у нов мотел и че ударимо дзвонуту, та да се чуе усвет."




www.standartnews.com © всички права запазени