19:40

27.04.18

7878

0

0

0

Дивля била дивно село за пример

от Руми Борисова |

Дивля била дивно село за пример

Китното село Дивля с малко над 150 постоянни жители сега се намира в община Земен, но някога то самото е било община и то образцова. През 30-те години на 20-ти век е имало държавна политика за издигането на селските райони в Царство България. През ноември 1934 г. в Държавен вестник са обнародвани програма и правилник за всестранната дейност на градските и селски общини. През 1937 г. Дивля е обявена за първата образцова община в Царството. Три години преди това селото Дивля е било готово да бъде преименувано на Дивна.

Общината била съставена от 9 села. Общо населението било 5590 човека. Местните хора се занимавали повече с гурбетчилък и по-малко с овощарство и търговия с дървен материал, но още по-малко със земеделие и скотовъдство. По това време горите са изсечени и унищожени, вследствие на което големи пороища са отнесли и засипали много плодородни градини, ниви и ливади. Това налага местната, а и държавната власт да предприеме сериозни мерки да се залесят тия места и да се укрепят пороищата. "За тази цел общинската власт с трудова и извънредна повинност устройва общински разсадник, който дава ежегодно около 1 млн. акации и толкова борчета", е записано в отчет от онова време. Пак с трудова повинност се започва корекция на реката в протежение на няколко километра. Общинското ръководство се грижи да бъдат спасени и подобрени стотици декари градини и ливади, полага грижи за опазване на горите - почистени са 500 дка залинели общински и училищни гори. Преценено е, че овощарство може да се развие и да стане основен поминък, затова се подготвя овощен разсадник за евтини и подбрани фиданки, които да се предоставят на населението. Преценява се, че

е нужно откриване на допълнително земеделско училище

и се правят постъпки пред Министерството на народното стопанство за това, за да се стигне до откриването му.
В района сериозно са развити "санитарни грижи", както се казвало тогава. Има участъков лекар, амбулатория, акушерка, здравна съвещателна станция, хигиенически съвет във всяко село.

В справка се пояснява, че селата притежават изобилна балканска вода, но не са водоснабдени и затова общинската управа с общински средства и извънредна трудова повинност първоначално строи 3 водопровода с дължина 800 м, с един резервоар от 10 хил. литра и 7 чешми в селата Дивля и Горана Глоговица, а след това и още 4 водопровода - 3 хил. м в с. Долна и Горна Глоговица, Калотинци и Реянци. След това се правят още водопроводи и чешми.

Към 1935 г. в района има 8 първоначални училища, една прогимназия с 23 учители и около 900 ученици. На училищни сгради се правят сериозни ремонти и се отварят трапезарии. Строят се нови три училища. През зимата е открит селски народен университет, в който са изнесени 60 сказки и беседи, посетени от около 3 000 слушатели. Има и курс за неграмотни и друг - за желаещи да разширят образованието си.

За разцвета на общината особено много помага американската Близкоизточна фондация, основана през 1915 г. - първоначално за подпомагане на арменското и сирийското население, а малко по-късно обхваща в програмите си целия район на Източното Средиземноморие и Балканите. В края на 1929 г. получава статут на филантропична корпорация с наименованието Близкоизточна фондация (Near East Foundation). Активната благотворителна дейност в България е основана на възгледа, че

най-добрият начин да помогнеш някому е да го научиш как да си помага сам

През лятото на 1935 г. Министерството на вътрешните работи и народното здраве предлага на фондацията да вземе под свое покровителство Дивлянската селска община, защото там вече има условия тя да стане образцова, а нейното всестранно повдигане може да послужи за пример при създаване на други образцови общини в Царството. След щателно проучване на местните условия представителят на фондацията у нас Леон Фелдман изработва заедно с кмета на Дивля Яни Танев план за всестранно повдигане на общината. Планът отчита положението, посочва желателните подобрения и какви са очакваните резултати. "Такъв един план, според моето представление, трябва да засяга всички страни на живота в общината и същевременно да почива върху настоящето реално положение на нещата. Не може да се мисли за никакви подобрения, без да се вземат под внимание днешните условия, защото, ако ние искаме да подобряваме, трябва да знаем какво трябва да бъде подобрено. Невъзможно е да се направи всичко от веднъж. Преди всичко да се направи най-важното. Инициативите да се разделят на категории по важност и според това да се предприема работата.", казва тогава пред местните Фелдман. Той идва често в селото, за да наблюдава как то постепенно придобива градски тип. А местните го наричат "Вуйчото от Америка".

За кратко време центърът на селото започва да напомня градче с по-многобройно население. По периферията се ширват покрити със зеленина дворове. Къщите почти без изключение са масивни. Някои са изградени с особени зидарии. В дворовете се виждат на пръв поглед почти еднообразни хигиенични кладенци, отходни места и торища. Плановете за тях са предоставени от фондацията. На двата края на селото сред просторни дворове са издигнати първоначално училище и прогимназия. Срещу общината е читалището. Радио над входа му всеки обед и вечер съобщава новините на местните хора. На един от близките хълмове е издигнат паметник на загиналите във войните дивленчани. На паметника има голям кръст, осветяван от електричество, а около него - изкуствени горички от борове, засадени по поройните места. За децата са направени специални детски и спортни площадки.

На път за Първия балкански конгрес за закрила на децата, състоял се в Атина на 5 април 1936 г. у нас на 26 март идва г-ца де Морсие - главен секретар на Международния съюз за закрила на децата. Тя посещава Дивля, където е особено впечатлена от грижите за децата с отворените трапезарии за деца, дневен детски дом където децата се забавляват и си подготвят уроците за следния ден, здравно-съвещателна станция, в която майката-селянка идва да почерпи знания за своето дете, детско лятно игрище - широко и добре обзаведено.

По това време

в селото своите картини рисува и големия български художник Владимир Димитров - Майстора

В пресата от онова време на 8 октомври 1936 г. се съобщава, че в околностите на село Дивля започва заснемането на новия български филм "Под игото" и под режисурата на Ал. Вазов, внук на поета Иван Вазов. Пояснява се, че сцените на филма ще бъдат снимани в 42 исторически местности из страната, които са тясно свързани със сюжета на романа, а в Дивля ще бъдат направени снимки на Мунчо.

Просперитетът на селската община около Дивля се дължи до голяма степен на кмета Яне Танев. Намерили се завистници обаче, които го наклеветили, при това анонимките стигнали чак до столичните вестници. Някои не обърнали внимание на неподписаните клевети, но други ги публикували и тогава кметът тръгнал по столичните редакции да се оправдава. "Тих малък човек - на чаша кафе. Рови в чантата, вади книжа, окръжни. Какви ли скучни доводи ще ми приведе в своя полза", пише редактор за случката. Но Яне Танев вади Окръжно №1 на софийския областен директор с дата от 1 януари. В този тържествен ден и час той се обръща към всички селски кметове, като им казва какъв трябва да бъде всеки кмет, какво трябва да прави и повече от 100 реда гласят - бъдете като Яне Танев, подражавайте на Яне Танев, мислете и вършете като него. Отдолу е подписът на соф. обл. дир. Андреев. В окръжното се казва, че за две години Яне Танев е извършил в селото работа за 2.4 млн. лева. , от които общината е дала само 309 хил. лв. , а другите са дадени в труд материали и др. от възпламенените от него за дела селяни.




www.standartnews.com © всички права запазени