08:55

09.09.17

5011

0

2

0
Време за помирение

 

9 септември разединява нацията, 6 и 22 септември са празниците, които ни обединяват

Академик Георги Марков

Трябва най-сетне да има една обективна оценка за събитията преди 9 септември 1944 г. и след това. Да не се слага всичко под един знаменател. Трябва да има помирение, трябва да спрем да си губим времето и да си хабим енергията в спорове за миналото. То е невъзвратимо, оставете го 9 септември!
Трябва да има някакво национално съгласие по испански модел. Не може всеки да си плаче на своя гроб. Трябва помирение! Трябва да се разбере, че и от двете страни има убити българи. Не трябва да се изострят страстите. Това е гражданска война, а в една гражданска война няма победители!
Преди 9 септември има бял терор, след 9 септември - червен терор.

Има невинни жертви и от двете страни

Какво да кажем за Гео Милев и за Йосиф Хербст?! Преди 1989 г. отричахме червения терор, след това започнаха да отричат белия терор. Трябва да помъдреем най-сетне. Пак ще кажа, да видим Испания, там загинаха 680 000 хиляди души в най-жестоката гражданска война. Как генералисимус Франко успя да ги помири, издигна един паметник в Долината на падналите, погреба всички – комунисти, анархисти, франкисти и написа „Те загинаха за доброто на Испания". В Гърция три години се убиваха – от 1946 до 1949 г. и се помириха. А тук политиците продължават да ровят.
9 септември е историческо събитие. Вярно е, че за една нощ се извършва преврат, една революция, но има последици от революцията. Сменя се системата – обществено-политическата, стопанската. И то с навлизането на Червената армия. Това е събитие, което е предопределено от тримата големи- Сталин, Чърчил и Рузвелт. Те разделят Европа. Сталин и Чърчил постигат споразумение. Чърчил казва на Сталин: На мен ми остави Гърция, тя ми трябва,

вземи грешните българи и ги накажи!

Защо? Защото ни мрази от операцията при Дарданелите през 1915 г. Чърчил подарява България на Сталин и Сталин я взима, това е въпрос на геополитическа игра. Тогава Европа е разделена в резултат на Втората световна война и това предопределя започването на Студената война. Тя започва веднага – още през 1946 г. с речта на Чърчил във Фултън. Така че 9 септември нямаше как да бъде избегнат с това, че България беше определена в съветската зона. След като Червената армия влезе в България, това не е съглашенската окупация от 1918 – 1918 г. Не!
Червената армия влиза тук, но тя сменя и системата по съветски модел. Разбира се, има връзка с вътрешната съпротива, има люшкане на махалото – избиват се невинни хора в продължение на около месец след 9 септември. В голяма част от случаите става дума за саморазправи. Някой има зъб на някого от три поколения и казва – ето го този фашист! Убива го и вдига юмрук: „Смърт на фашизма!"
След това от Народния съд са съдени хора. Това пък е отмъщението на комунистическата партия. Но трябва да разберем, че в гражданската война няма победители. Дълго време 9 септември беше национален празник. Но той не може да обедини българите, той разединява. Друга дата ни обединява – 6 септември, Съединението, 22 септември – Денят на независимостта. А тях ги възприемат просто като почивни дни. Не, това не са почивни дни, празници са! Истински празници!
Омръзнало ми е политиците да нареждат на историците. Пренаписват колегите учебниците и децата ми казват – обичаме историята, акад. Марков, но нямаме доверие на историците.
14 000 са комунистите в България на 9 септември 1944 г., след това за три години стават 350 000, за да стигнат до един милион през 1989-та. След 1989 г. пък масово се захвърляха партийни книжки. Защото преди 89-та членството в БКП не беше въпрос на убеждение,

това беше въпрос на кариера, начин на оцеляване

Затова от бивши комунисти толкова хора станаха антикомунисти. Днешните борци срещу комунизма се престарават, без никой да ги кара, защото са обременени от комунизма. Тези, които са лежали по затворите и лагерите, техните наследници, наследниците на безследно изчезналите след 9 септември са по-благородни, отколкото бившите комунисти, станали антикомунисти.
Пак ще кажа – не може да се слага всичко под един знаменател. Защото има строители на България – имаше ги в Царство България, имаше ги и в Народно република България. Много неща бяха построени.
Самият Симеон Сакскобургготски на 9 септември губи всичко, тогава е бил малко дете, страдал е много. Чичо му е разстрелян от Народния съд. Когато се завърна през 2001 г., сини и червени се бяха хванали гуша за гуша. Каквото и да напише историята за него като министър-председател, той има една голяма заслуга – той притъпи тази омраза. Каза – всички са българи, дайте да работим за България. Той се опита да приложи испанския модел за помирение, защото идва от Испания. Но това е, защото царят си има 800 години родословно дърво.

( пред epicenter.bg )




www.standartnews.com © всички права запазени