20:45

09.08.18

5455

0

5

0

Ще успяват медии, които печелят доверие

от Първан Симеонов |

Ще успяват медии, които печелят доверие

Обществото отказва да плаща за информация, но пада в плен на фалшивите новини, казва политологът Първан Симеонов

Няколко пъти в различни изследвания се натъкваме на индиректни показатели, които сочат, че голяма част от обществото вече не се доверява на добрите стари източници на информация. И ако това не е особен проблем, защото светът се развива, значим проблем е фактът, че голяма част от тези хора явно са склонни да заменят добрите стари източници на информация с не толкова добри нови източници, конспиративни теории и хибридни влияния. С две думи - мнозина казват: "Не им вярвам на тези, знам ги добре аз". И за съжаление

започват да вярват на някакви други, просто защото са нови

Това е един парадокс, в който заради недоверчивост се случва още по-голяма наивност. И това е тревожен симптом за медиите, защото ще трябва да си връщат доверието. Последният път, когато правихме изследване, се оказа, че 1/3 от запитаните в нашия сондаж казват: " Да, в последната една седмица съм срещал новина, която смятам за фалшива или невярна". Вярно, мнозинство от 2/3 каза: "Не съм срещал такава", ама 1 800 000 да кажат, че са попадали на фейк нюз миналата седмица означава, че те живеят със съзнанието, че това не само е възможно, но и вече е нормално. А подобна нагласа не говори добре за публичната среда въобще. Защото, колкото хората не вярват на медиите, толкова нямат вяра и на
институциите. Това всъщност е големият проблем. А другият малък проблем, който виждаме е, че като че ли намаля в последните една - две години плурализмът на мненията в медийната среда. Струва ми се, че можеше да се чуе преди повече критика за властта, а честно казано, властта не бива да се пази от критика, защото тогава тя губи инстинкти и понякога прави грешки от самозабравяне. Ние видяхме няколко такива. Вероятно всички имаме прегрешение в това отношение. Длъжни сме мъничко да се ощипем и да се сепнем.
В момента обществото като че ли отказа да плаща за информация, както наскоро отбеляза Андрей Райчев. Наскоро четох една статия в този дух на проникновения историк Ювал Ноа Харари. Когато мнозинството хора приемат, че няма нужда да плащат за информация, как тогава да се поддържа качествена медия ? Става все по-трудно.
И тогава медията става зависима от финансиране, което я прави зависима - дали от държава, дали от бизнес. И веднага следва въпроса

дали медията вече може да бъде коректив

Това е голям проблем несъмнено и той става много важен в т. нар. обществени медии.
Точно те би трябвало да имат функция на критик и на коректив. Но това пък става двойно по-трудно, защото те, бидейки някак си възприемани като държавни, още по-трудно проявяват този инстинкт.
Проблемът с обезценяването на информацията не е само у нас, той е повсеместен в Западния свят.
Където доказано се държи на свобода, плурализъм на мненията, отделяне на факта от коментара, прозрачност и публичност на финансирането и прочие неща, които ние издигаме в ранг на знамена.
Сега мнозина казват, че вестниците май си отиват, но историята показва, че нищо не отмира. Усещането е, че носителите на информация стават все по-омнибусни, т.е. носят всичко - на едно и също устройство човек може и да чете текст, и да гледа подвижно изображение, и да слуша само реч. С други думи жанровете трудно ще се променят драстично, въпреки че все повече се налага краткостта, лесната смилаемост и бързината. Да, като че ли все повече неща са в джоба ни и телефонът ни отдавна е портал към мултимедийното, а не толкова просто телефон с добавка.
В България вървим към надделяване на социалните медии и интернет. Все още телевизията някак си формира общественото мнение, но и тя самата
във все по-голяма степен се влияе от социалните медии. А това е проблем, защото социалните медии са, все пак, приятелски кръгове. При това не бих казал, че са особено представителни за различните региони на страната.
Може много да се говори за фалшиви новини, но истината е, че това е просто обратната страна на демократизацията на медиите. Защото когато всеки може да произвежда медийно съдържание и когато вездесъщият "лайк" господства (важно е не дали е вярно, а дали е хубаво), то тогава няма авторитет, който да ти каже:" Чети това, защото е истина и си струва, а това - не е".
Е, като няма такъв авторитет, всеки може да пробута глупости. Тук обаче идва другият въпрос - ами добре, когато имаш ясни авторитети и йерархии, нима тогава сме сигурни, че са ни казали само истината? Аз не съм убеден. Даже в близкото минало и в нашата страна има доста примери как медиите са ползвани за пропаганда на една или друга идеология или на нейната практика. Т.е. не ни връхлита нищо ново, просто с улесняването на медийния достъп се улеснява и достъпът до лъжи.
И понеже днес е рожденият ден на "Стандарт"
мога да кажа, че вестникът очевидно се е нагърбил с трудната мисия да поддържа аналитично съдържание. А това му прави чест, защото е по-труден жанр. Защо ли ? Ами защото с навлизането на мрежовата комуникация все повече се цени бързината, краткостта, леснотата и евтиното. И това диктува едни стандарти, които са далеч от старомодните мои разбирания за качество, но може би това е новото нормално. В този смисъл пожеланието ми към екипа на "Стандарт" е да имате силите да предлагате това, което смятате за важно, въпреки че обстоятелствата налагат друго.




www.standartnews.com © всички права запазени