22:35

08.02.18

3456

0

0

0
Кризите не отслабват, а засилват Евросъюза

Последователните кризи в Европа през последните години може да са разтърсили страните членки, но те не са засегнали връзките в самия ЕС. Това показва последното изследване на Европейският съвет за външна политика (ЕСВП). Европейският изследователски център от 10 години измерва сближаването в ЕС - желанието на държавите и гражданите на ЕС да си сътрудничат. Последните резултати показват, че през последните 10 години отделни държави са станали по-изолирани, но общото равнище на сближаване - "лепилото", което държи ЕС заедно - се е увеличило.

EU Cohesion Monitor 2018 на ЕСВП създава уникален профил на сближаване за всяка държава-членка на ЕС. Индексът съчетава 32 фактора, получени от официални източници като Евробарометър или Индекса на социалната справедливост, за да се създаде набор от десет показателя за измерване на сближаването в ЕС. Индексът оценява както структурните отношения между държавите и институциите на ЕС, така и индивидуалното ниво на свързване на обществата.

Лекото увеличение на цялостното сближаване между 2007 и 2017 г. е отчасти продукт на бързата икономическа интеграция на по-новите страни-членки в Централна и Източна Европа.

Повечето държави-членки на ЕС печелят от повишаването на индивидуалното сближаване; тяхното население се чувства все по-европейско по отношение на споделените езици, преживявания и нагласи. Изключенията от това правило са Гърция, Италия, Франция, Полша, Унгария и Испания. Най-голямо безпокойство е Италия, чийто комбиниран спад в структурното и индивидуалното сближаване (-1,7 пункта) е най-голям сред държавите ЕС. Тя се е превърнала от една от най-проевропейските държави в една от най-недоволните в Европа. С приближаването на изборите и популистките партии борещи се срещу Брюксел и Берлин, профилът на кохезията на Италия се приближава все по-близо до този на Обединеното кралство, което наскоро гласува да напусне Съюза.

Седем от деветте страни, които са увеличили структурното и индивидуалното си сближаване, се намират на изток. Полша и Унгария са извън водещата тенденция с намалено индивидуално сближаване, което е особено засегнато от намаляващия показател за ангажираност. Този показател отразява ефективността на евроскептичните и анти-европейските партии, както и избирателната активност на националните и европейските избори.

Изглежда има ясна връзка между кризата с бежанците и бурята в подкрепа на популистките партии в цяла Европа, които играят със страховете около миграцията и нейното въздействие върху европейските общества. Ефектът от това е ясно видим в показателя за ангажираност в цяла Европа, но досега той имаше много малко въздействие върху цялостното сближаване на ЕС, измерено по индекса на ЕСВП.

Авторът на проучването Йозеф Янинг каза: "ЕС е много по-устойчив, отколкото таблоидните заглавия биха искали вие да мислите, а кризата с бежанците няма да доведе до рухването на Европейския съюз в скоро време. От резултатите обаче можем да видим, че кризите оказват влияние върху ангажираността на гражданите. Ако искаме да защитим и укрепим Европейския съюз, това е мястото, където трябва да се съсредоточим. Ако искаме хората да бъдат ангажирани и да подкрепят Европейския съюз, трябва да се наблегне не върху институционалната интеграция и финансовите трансфери между държавите, а върху това гражданите да могат да се свързват по-пряко, например чрез програми за обмен или премахването на таксите за роуминг."




www.standartnews.com © всички права запазени