22:25

05.01.18

5484

0

5

0
Как стигнахме до третия пол

Правилна ли е ратификацията на Истанбулската конвенция, приемаща съществуването и на т.нар. "социален пол"? Тук става дума за необходимостта от постигането на баланс между европейските ценности, към които ние сме принудени да се придържаме, от една страна, и към консервативните схващания на едно патриархално общество, от което ние съвсем скоро сме излезли, от друга.

Основният проблем е свързан с т. нар. „идеология на жертвата" – тоест с опасността от предоставянето на прекалено много права на сексуално обезправените в миналото малцинства. За агресивното хомосексуално поведение в наши дни е неприемливо да се говори, но това е факт, пред който в никакъв случай не бива да си затваряме очите.

Безспорно съвременното общество се е отдалечило твърде много от християнските ценности и морал, но това е неизбежен резултат от еманципирането ни от природните зависимости. В противен случай бихме изпаднали в ситуации, които едва ли бихме приели за нормални.

Би трябвало например да отречем кръвопреливането

прекъснатия полов акт (малолетни представители на една протестантска секта скандират по време на манифестация: „Нито капка сперма вън!"), противозачатъчното хапче, абортите, генното инженерство и т.н.
Ако държим на християнските ценности според мен трябва да се освободим от митичните представи за сътворението на мъжа и жената, и да се ръководим единствено от принципите на любовта и прошката, които са ни завещани според евангелието от Исус Христос.

Руши ли "социалният пол" нормите в обществата?

Естествено, че всяка иновация в нормативен план се възприема като заплаха за стабилността на социалния ред и оттук като източник на упадък. Проблемът е, че ние сме свикнали да гледаме на света през призмата на езика, който формира и влияе на нашите възприятия. Ако се наложат определени езикови норми, представителите на бъдните поколения ще ги възприемат като нещо естествено и за тях ще бъде учудващ фактът, че в миналото се е приемало за нормално да съществуват само два пола. В духа на постмодернизма, който набляга не толкова на груповите характеристики, а на човешката индивидуалност, може да се каже, че насърчаването на половото многообразие има за цел да подкрепи правото ни да бъдем уникални същества, а не единици в едно потискащо и монотонно общество.

Защо е нужно да се говори за "насилие, основано на пола", а не за "насилие срещу жени"? Въпросът е свързан с т. нар. политкоректен език (ПКЕ), който след извоюването – първоначално – на права за етническите малцинства, а по-късно и за различни дискриминирани социални групи, започна да придобива все по-извратени, дори гротескни форми, даващи повод за множество критики, както и за насмешливи оценки за поредици от недомислици, които

налагат изобретяването на нова терминология

и т.н. Например за „инвалид" има 7 или 8 термина, които са се оказвали неудачни и тежко и горко на онзи, който не е запознат с последната мода в областта на ПКЕ, защото е напълно възможно да влезе в ролята на дискриминатор чрез използването на някоя демодирана дума.

Да се говори за „насилие, основано на пола" е значително по-неутрално от това да се изтъква над кой пол се упражнява насилието.

Във въведената езикова конструкция (синтагма) обаче има една тънкост. Да се говори за "насилие срещу жени" означава да се допусне съществуването само на два пола в библейския смисъл на думата: „Мъж и жена ги създаде" (Господ).

Проблемът е, че в наши дни – наред с еманципацията на жените – се стигна и до признаването на правата на лицата, които на психично равнище не се идентифицират с биологичния си пол, а искат сами да определят половата си принадлежност. Вече се приема, че няма нищо, което да не е символно конструирано, тъй като човек биологически се ражда от жена, но като личност се ражда втори път в езика.

Ако всичко в човешкото общество и култура е опосредствано от езика и не може да съществува вън и независимо от него, то тогава същото това положение би трябвало да е валидно и по отношение на пола, който в светлината на откритията на психоанализата и социалната психология вече се третира като роля, тоест като поведение, съобразено с определени очаквания, и като символен конструкт. Да бъдем момчета или момичета не е просто биологична даденост, но и нещо, на което се учим. В различните общества и култури очакванията към момчетата и момичетата са различни, тъй че ние не бихме могли да имаме идентични очаквания към представителите на един и същ биологичен пол в случаите, когато социокултурните или исторически различия са твърде големи. Както изтъква един френски антрополог, разликата между човека от 18 в. и съвременния е толкова голяма, колкото е тази между тигъра и лъва.

Оттук можем да разберем, че терминът, изобретен от пропонентите на ПКЕ, е достатъчно точно съобразен с представите за човека като символно конструирано същество. Този принцип е валиден включително и за ролите, които играе в социален план. Насилник може да бъде представител на силния пол, но негова жертва може да бъде лице не само с 2 Х хромозоми, а и такова, което се преживява като жена, без биологически да е такава. Освен това жертви на насилие могат да бъдат и мъже. Тази форма на насилие е доста разпространена например в Русия, където алкохолизираните мъже биват подлагани на физически терор от недоволните си жени.




www.standartnews.com © всички права запазени