07:55

20.03.17

3955

0

2

0

Как популисткото цунами не връхлетя Европа

от проф. Анна Кръстева |

Как популисткото цунами не връхлетя Европа

Миналата седмица Европа беше притихнала в очакване на резултатите от изборите в Холандия. И си отдъхна, след като стана ясно, че популистите не са първи. Професор Анна Кръстева анализира изхода от вота в десет политически акцента.

Първо. Популистко цунами не заля Европа. Спука се медийният популистки балон. Журналисти от цял свят – от Австралия до САЩ, от Япония до Великобритания – се бяха стекли в малката европейска държава, за да видят дали след Брекзит и Тръмп цунамито ще връхлети и в континентална Европа. Разбра се, че разликата между вълна и цунами е медиен балон.

Второ. На популистките лозунги – с граждански отговор. Ключов лозунг на Геерт Вилдерс е въвеждането на задължителни референдуми и референдум за Некзит. Гражданите подходиха изключително отговорно към тези водоразделни избори с безпрецедентна избирателна активност от над 82%. Тази впечатляваща електорална мобилизация е категоричен отговор – много сме, активни сме, не сме за Некзит.

Трето. Спечели холандската идентичност. Любимият ми цитат от изборната нощ е: „Ние сме новатори: и в защитата на човешките права, и в подкрепата на малцинствата, и в зелените ценности и икономика. И сме доказали, че нашите иновации са добри". Размечтах се родни политици да ни предложат такова не фолклорно, а иновативно и обърнато към бъдещето разбиране за национална гордост.

Четвърто. Няма популистко цунами, но има популистка вълна. Партията на свободата и демокрацията на Геерт Вилдерс увеличи депутатите си (от 16 на 20), за разлика от победителя Марк Рюте, които чувстввително ги намали (от 41 на 33). Популистките теми – ислям, имиграция, мултикултурализъм - доминираха цялата кампания.

Пето. Популисти, но не като родните. Родните националисти не са като международните. Разликите с Партията на свободата на Геерт Вилдерс са в няколко насоки. Първата е, че Вилдерс е активен защитник на правата на евреите. За ужас на всички родни националисти Вилдерс е и активен защитник на правата на гейовете. Той активно отстоява и свободите на жените.

Шесто. Холандия се събуди дясна страна. Всички леви партии събират по-малко от 40 депутата от 150-членния Парламент. Политическият живот категорично се ориентира на дясно.

Седмо. Сензация на изборите е младият харизматичен Йесе Клавер, който изстреля Зелената левица до електорални висоти, като увеличи депутатите й от 4 на 15, почти 4 пъти между два избора – това е исторически рекорд. Сравняват го с канадския премиер Трюдо по динамика, харизма, модерно прогресистко ляво, силни зелени послания. Лявото е в криза, но също иновира. Програмата на Зелената левица със силен градски и младежки електорат не е загрижена само за зеленото бъдеще, но и за черното настояще – екстремизма и радикализацията. Тя е една от малкото, които поставят въпроса за програми за дерадикализаци на холандски младежи.

Осмо. Тръмп и Ердоган – коалиция за Рюте. Това, разбира се, е шега, но с повече от сериозен политически резултат. Сблъсъкът с Ердоган позволи на Рюте за броени дни да предизайнира своя имидж от нехаризматичен и блед политик в решителен, категоричен, смел лидер и държавник, обединител на нацията. Трансатлантическият Туитър лидер също беше вплетен в символната фабрика на имиджите – трезвите холандци решиха да не залагат на екзотични прически. Вплитайки двете сравнения в едно, Рюте иронично критикува своя опонент Вилдерс, че да управляваш кризи и държава не е като денонощно да пишеш туитове.

Девето. Сладка победа, трудна коалиция. Колкото по-опиянявяща е победата, толкова по-тежка е политическата работа след нея. Сдържаният Рюте сияеше през електоралната нощ. Със сигурност вече се е приземил пред предизвикателството как да състави коалиция. Той има 33 зепутата, а му трябват 76 – това предполага безпрецедентна коалиционност на поне четири партии, повече от проблематичен политически пъзел.




www.standartnews.com © всички права запазени