07:50

10.07.17

3240

0

0

0

Без големи изненади на срещата Тръмп-Путин

от проф. Нина Дюлгерова |

Без големи изненади на срещата Тръмп-Путин

Срещата между американския президент Доналд Тръмп и руският му колега Владимир Путин беше очаквана с голям интерес. Много се говореше за нея, но тя не беше толкова свързана с някакви конкретни очаквания за коренна промяна на ситуацията в света. По-скоро се приемаше като част от предварително набелязан протокол от срещи на световните лидери, събрали се за срещата на Г-20. Винаги обаче е интересно, когато ръководители на две световни сили се срещат.

Вече половин година Доналд Тръмп е президент на САЩ. За този период от време се разбра ясно едно нещо – Русия, която след края на Студената война извървя един противоречив път от разпадаща се суперсила до една доста последователна и концентрирана в себе си държавна машина, показа, че е възстановила своето водещо присъствие на световната сцена. Тя се очерта като глобална сила, с която се съобразяват, независимо дали я приемат като съюзник, или като основен враг. Ето защо срещата между Тръмп и Путин се очакваше като някаква своеобразна

еманация на вярването, че от тях двамата зависи

решаването на възникнали в близкото минало въпроси. Както и на очакванията и надеждите, че с разговора между двамата ще могат да се решат всички локални и регионални конфликти, които са на дневен ред. Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че е имало конструктивен и позитивен диалог. Резултатът от срещата на двамата лидери също може да се определи като конструктивен. Те обсъдиха дежурни теми през последните години като кризата в Сирия, украинският казус, сега вече и ядрената и ракетната програма на Северна Корея, както и киберсигурността. Скептик съм обаче по отношение на голямо „размразяване" на руско-американските отношения.

Бих направила следната реминисценция: През 2009 г. , когато Барак Обама встъпи в длъжност, той също осъществи среща с руския президент. Тогава много упорито се заговори за „рестарт" на отношенията между САЩ и Русия. Това не се случи. Дори по време на втория мандат на Обама се стигна до до създаването на поредица от конфликтни зони, които през последните три години са перманентна част от международния диалог и преговори. Така че сега бих казала, че многото разговори и очаквания за срещата Тръмп-Путин е част от голямата политическа игра, даваща храна на журналисти и анализатори да обсъждат и да гадаят. Единственото конкретно решение от техния разговор е

споразумението за създаване на зона в Сирия

в която да се прекратят военните действия, както и включването на Йордания, където ще се намира мониторингов център, който да наблюдава спазването на примирието. Договорености с подобен характер са се приемали и преди, но те винаги са с временен характер. По принцип срещата Тръмп-Путин едва ли ще окаже съществено влияние върху процесите, което наблюдаваме през последните седмици и месеци. А именно – разговор на най-високо равнище, по време на който се обсъждат актуални въпроси от международния дневен ред, взимат се доста общи решения, които през следващите седмици и месеци вероятно няма да е доведат до някакви видими резултати. Тази среща завърши с политически послания, но не и с прагматични решения. Едва ли и това е била целта.




www.standartnews.com © всички права запазени