06:50

15.10.14

9305

1265

0

0

За силен кабинет трябва договор, а не тайна сделка

от Любомир МИХАЙЛОВ |

За силен кабинет трябва договор, а не тайна сделка

Тактиката постове срещу подкрепа не проработи, казва д-р Анна Кръстева

Анна Кръстева e доктор хонорис кауза на Университета Лил (Франция) и преподавател в Департамента по политически науки на НБУ. Била е гост-професор в Университета Лавал, Канада, Института за политически изследвания в Париж, Института за академични изследвания в Нант, Франция, чела е лекции в многобройни европейски университети. Тя е главен редактор на международното списание Southeastern Europe (Brill), член е на редколегията на американското Nationalism and ethnic politics, (Routledge), френското (REPCEE) и китайското Europeana, Shangai. Член е на множество международни научни съвети и на борда на Дипломатическия институт.

- Г-жо Кръстева, ако се формира коалиционен кабинет ГЕРБ-Реформатори-Национален фронт, колко стабилен ще бъде?
- Парадоксално, но първите 300 дни са гарантирани не от евентуалната коалиция, а от изключената от нея партия - ДПС. Два са факторите за (не)стабилността на правитeлството - видим и невидим, политически и олигархически. Политическият фактор е видимата хетерогенност и неукротена склонност към саморазпадане на Реформаторите. Конюнктурна е и коалицията на патриотите. Проблемът е, че едно управление, гарантирано със задкулисни договорки с олигархични кръгове, не носи стабилност на държавата. Голямото предизвикателство е новото правителство да ни убеди, че се сформира и функционира чрез публични споразумения, а не задкулисни договорки.
- Политолози смятат, че преговорите са показателни за кълнове на нова политическа култура. Съгласна ли сте с това мнение?
- Гражданите учим политиците на смиреност. Победите ги правят арогантни, загубите - обидени, и си ги изкарват на нас - спомняме си Иван Костов, който отказа да говори, и Бойко Борисов, който отказа да ходи в парламента.
Представяте ли си тази седмица на консултации да ни се беше случила през май 2013 г.? Щяхме вероятно да си спестим тази година на гняв, на взривове на недоволство, на изключително изостряне отношенията между граждани и власт, на тревожни стойности на дискредитация и недоверие към институциите. Политиците ни дължат по-зряло и отговорно отношение и тези дни наблюдаваме плахи първи стъпки в "училището за политика". Три са уроците за нова политическа култура, чието усвояване тепърва предстои: политиците не могат да се обиждат на гражданите, изборите са нашата оценка за тяхната зрялост и управленски капацитет; партиите не трябва да взривяват мостовете с други партии, защото времето на големите партии победителки отмина и една партия ще бъде толкова голяма, колкото голям е нейният коалиционен потенциал; лидерство не означава медийни разправии с други лидери, а визионерство и държавничество.
- Удачен ход ли е решението на ГЕРБ да прати като преговарящ екип дамско трио?
- Преговорите са време на демонстрация на управленски и имиджов капацитет. Кои и какви лица излъчват партиите са индикатор дали става въпрос за партия лидер или за партия с кадрови потенциал. Дамското трио на ГЕРБ изпраща позитивни сигнали в няколко посоки: стил, самочувствие, умереност. Диалогът е стилът на преговорите и правилата му прилежно се следват. По-сложен е балансът между самочувствието на победителя и умереността към опонента. За момента Цачева-Бъчварова-Стоянова показват политическа зрялост, комуникационна обиграност и умение да влизат в политическите роли, които лидерът им възлага.
- Преговаря ли се за програми и приоритети или главно за постове в бъдещия кабинет?
- Един от позитивните резултати на тези консултации е, че тактиката постове срещу подкрепа не проработи. Повече отколкото за програми и постове се говори за отношения между партиите. ГЕРБ и ДПС имат сходство в програмите и приоритетите, има и близост на европейската им идентичност - либералите и Европейската народна партия са "съседи" в дясно-център и сега са ключови партньори в коалицията срещу популистката вълна. Но европейската идейна съвместимост не може да компенсира родната несъвместимост. ГЕРБ не иска да прости на ДПС, че в предишния парламент влезе в коалиция с цел да изкара Борисов и Цветанов от властта. ГЕРБ не иска да прости на ДПС и това, че преди година предпочете БСП. Залогът на този сблъсък е голям и се отнася до самата структура на политическата сцена. ДПС влезе със самочувствие в преговорите, уверено, че и този път ще остане "незаобиколим фактор". ГЕРБ показа, че лидерът днес е един и той не се казва Местан. В тази партийно-лидерска битка програми и приоритети не играят никаква роля. "България без цензура" дадоха най-ярка илюстрация за декоративната роля на програмите, като сведоха своята до общия знаменател, който успяха да открият във всички - електронното правителство. То поне е доказало своята безопасност - хем е симпатично, хем всички го обещават, хем никой не го прави. Програмите не играят никаква роля и в светкавиците, които непрестанно избухват между Реформаторите и ГЕРБ въпреки огромното сходство на програмите. Фейсбук е на един клик разстояние и лидерите взеха като тийнейджъри да го използват, за да ни уведомяват за моментните си заяждания. Само европейските партньори, на които не им харесва ролята на ментори, но нямат друг изход, успяват да удържат тези лидерски страсти в "семейството".
Макар да имат декоративна стойност в преговорите за управленската власт, позоваването на програмите все пак представлява едно симпатично упражнение. Партиите "преведоха" програмите си в няколко ясни приоритета. Това упражнение европейските партии правят по време на кампанията, избират важните акценти, така че гражданите, без да четат дългите и скучни страници, да са напълно наясно какво им обещават и за какво гласуват.
- В Брюксел не се ли тревожат от евентуалното включване на националисти в българското правителство? Каква всъщност е разликата между българските националисти и тези в други страни от ЕС?
- Не само Брюксел, но и многобройни български граждани сме загрижени. Европейските националисти се пъстра и разнородна група с големи вътрешни противоречия. Не само защото националистите трудно стават интернационалисти, а и защото наистина са издълбани дълбоки разделителни линии. Най-екстремни са профашистките и неонацистки партии като "Йобик" в Унгария и "Златна зора" в Гърция, чиито членове са осъдени за убийство на мигрант. Съвсем друга категория e популистът Орбан в Унгария, който печели избори след избори с ловката си социална и икономическа политика и използва тази масова подкрепа да гради свой собствен нелиберален режим, подкопавайки медийни и други демократични свободи.
На трета страна са лидери като Марин льо Пен, която много се вживява в ролята на съвременната Жана д'Арк. Къде са нашите собствени националисти? Те са толкова неприемливи, че дори Марин льо Пен, която няма нищо против да си общува с Путин, отказа да го прави с Волен Сидеров. "Атака" даде ярки доказателства колко деструктивно е включването на националисти в кръга на партньорите. Когато подкрепяше ГЕРБ, Волен Сидеров го тласна да правим референдум за членството на Турция в Европа. Златният пръст на Сидеров ще залегне в учебниците като пример за делегитизация на управлението, когато е подкрепено от екстремистка партия.

Понеже не ходи с черно яке, Валери Симеонов изглежда по-малко екстремен от Сидеров. Всъщност те са две лица на един и същ креслив и нетолерантен национализъм и на същото недалновидно дефиниране на приоритети - невлизането на Турция в ЕС е топцел на НФСБ точно така, както и на "Атака". В конкуренцията си за същата електорална ниша като "Атака.
- Колко време ще отнеме явно трудният процес на формиране на правителство?
- Ангела Меркел не бърза да финализира формирането на своето правителство, преди да изпипа и най-малкия детайл от коалиционното споразумение. Белгия преди време стоя две години без правителство, сега успя "само" за 4-5 месеца. Там администрацията показа, че работи ефикасно и без правителство. Нашата администрация често показва, че не работи и с правителство. Не времето е показател за ефективността на резултата, а колко солидна е програмата, колко голяма подкрепа може да мобилизира тя, колко безспорни са кандидатите за министри. Спешни приоритети не търпят отлагане, но прибързани решения могат да внесат допълнителна нестабилност в нетърпящата повече нестабилност бизнес и трудова среда.
- Ще има ли политическа стабилност след това, или България ще влезе в спиралата на вот след вот?
- Няма скоро да открием комфорта на пълните мандати. Италианският сценарий, в който сме затънали, ще ни държи още поне петилетка. По-тревожното е, че самите политици сами скъсяват политическия си хоризонт. Реформаторите говорят за избори след две години, много анализатори - за избори догодина 2 в 1. Политиците трябва да осъзнаят, че хоризонтът на тяхното управление го задаваме гражданите, а те трябва да са готови с програми и капацитет за управление за 4 години. И бизнесът, и публичните политики не могат да живеят само със запълване на спешни дупки. Политиците не са пожарникари, трябва да ни покажат способност да преминат от неотложни спешности към стратегически реформи.




www.standartnews.com © всички права запазени