22:10

04.10.18

7402

0

20

0

Путин ни е ядосан, защото не му играем по свирката

от редактор |

Путин ни е ядосан, защото не му играем по свирката

Скандалът не е защо България не построи "Южен поток", а защо Германия прави "Северен поток-2"

 

Мартин Табаков е доктор по политически науки от Нов Български университет. Работил е като съветник към политическия кабинет на външния министър. Пред "Стандарт" той коментира критиките на руския президент Владимир Путин към България за отказа от газопровода „Южен поток", на какво можем да се надяваме от "Турски поток", защо се провали референдумът в Македония и актуалната ситуация в ЕС.

- Господин Табаков, как ще коментирате думите на руския президент Владимир Путин, който даде България като лош пример за ЕС, защото под натиск отвън не е могла да защити националните си интереси с проваления проект "Южен поток"?
- Нека започнем оттам, че е груба редакция на дипломатическия буквар да се споменава трета държава в разговор между представителите на други две. Ако на пейката пред блока е нормално да се коментира неприсъстващия трети, то в дипломацията такъв жанр като клюката, одумването или подмятането няма.
Самото изказване на Владимир Путин, въпреки че не е предназначено като такова, всъщност е признание и комплимент за България. Тъй като демонстрираната от руския президент раздразнителност може да бъде обяснена най-логично именно като произтичаща от това, че в конкретната ситуация с "Южен поток" България не се е поддала на натиск – в случая, руски - и е защитила националните си интереси.
Иначе тази раздразнителност и това погазване на
дипломатическите правила нямаше да ги има.
Затова тук въпросът не е защо България не построи "Южен поток", а защо Германия строи "Северен поток – 2".
Последният е проблем както за енергийната диверсификация на Европейския съюз, така и рискува да компрометира доставките на газ през Украйна. Така или иначе, в знак на уважение към споделените културни и исторически връзки между българския и руския народ, както и спрямо взаимноизгодното сътрудничество между двете държави, би било полезно политическото представителство на Руската Федерация експедитивно да се върне в релсите на дипломатическия етикет.
- Трябваше ли МВнР да реагират на думите на руския президент?
- Българските институции не могат да бъдат заложници на всяка една провокация, която се отправя към тях. Това би означавало да легитимираме с вниманието си субекти, чиято идея не е била добронамерена спрямо нас. А на свой ред последното би означавало, че чужди държави ни въвличат в техни сюжети и определят дневния ни ред. А когато е трябвало, МВнР е реагирало.
- Ще успее ли Путин да убеди Европа да се опълчи на Тръмп заради по-евтиния газ от „Северен поток-2" ?
- Въпросът за енергийната обезпеченост на Европа не трябва да се разглежда откъм идеологическата призма, а да се мисли рационално.
Т.е нека се абстрахираме от тези „тежки" полюси на света – Путин и Тръмп – и да гледаме практически на въпроса. А това означава енергийна диверсификация за българския и европейския потребител, така че цената за крайния консуматор да бъде максимално ниска.
В противен случай се случва това, което вече констатира Европейската комисия: руската страна, при липсата на реална конкуренция, се изкушава да продава в Централна и Източна Европа природния си газ на по-висока цена.
Въпросът тук обаче е в това, че поне на този етап няма как американският втечнен природен газ (LNG) да бъде докаран в Европа на конкурентна цена на руската алтернатива. Самата технология за въвеждане в пригодност и пренос на LNG-то оскъпяват тази стока. Това се подсказва и от доста срамежливото количество LNG, което Европа внася на този етап от САЩ.
Затова е важно, включително за България, Южният газов коридор да бъде разработен в пълния му обем. В такъв случай, колкото и да е лишено от блясък, енергийната диверсификация на нашия регион може да дойде не от Путин или Тръмп, а от Илхам Алиев, президентът на Азербайджан.
- Референдумът в Македония се тълкува и като брънка от конфликта между Москва и Вашингтон. Защо САЩ държат толкова много да вкарат Скопие в НАТО ?
- Нали знаете според Мечо Пух какво е по-хубавото от двете гърнета с мед? Именно, три гърнета с мед. В този смисъл, отговорът е прозаичен. Мисля си обаче, че за американската външна политика в региона на Западните Балкани членството на страните от тях в НАТО е логично следствие от травматичното разпадане на Югославия. Ние обаче трябва да се абстрахираме от тези съображения и да изхождаме от други. А именно: членството на Република Македония в НАТО просто би означавало още нещо, което да е общо между нашите две държави. Още един повод за съвпадане на интересите ни.
- Защо допитването в Македония се провали и какви ще бъдат последствията за Зоран Заев и партията му, както и за Ципрас? Как ще се отрази на България евентуална смяна на властта в Скопие ?
- Евентуалното членство на Република Македония в НАТО (а евентуално след време и в ЕС) видимо се превръща в една от основните разделителни линии в македонското общество. Но ако трябва да направим паралел с българския сравнително скорошен опит, там ситуацията е обърната: левицата е про-европейска, а десницата – про-сръбска и про-руска. В този смисъл, колкото и да е парадоксално, център-дясното правителство на България няма интерес от смяната на център-лявото такова в Македония, доколкото и двете споделят евро-атлантическия фокус. Ако ВМРО-ДПМНЕ се върне на власт в Скопие, се боя, че ще станем свидетели на нещо, което вече сме виждали: едно обстойно тупане на топката по отношение на европейската интеграция на Македония, придружено с повече антична архитектура и по-малко съвременни реформи.
- Застрашено ли е европейското бъдеще на Македония след референдума?
- В стратегически план, не. Но не мисля, че топката е в Република Македония, а по-скоро тя е в полето на ЕС и НАТО. Колко още търпение ще имат те спрямо нашата западна съседка? Най-важното сега обаче е този референдум да не се окаже автогол за Скопие, който да доведе до етнически иредентизъм. Много опасно би било, ако политическите възгледи се дублират с етническата принадлежност и ние станем свидетели на поредната колизия между македонското и албанското население там.
- Как ще се отрази всичко, което се случва в Европа, на предстоящите избори за европейски парламент следващата година ?
- В Европа най-сетне от десетилетия насам се води ценностен разговор, има идеологически дебат. В крайна сметка, политиката не е само технология, тя е въпрос и на светоусещане. И именно едно такова светоусещане, консервативното, като че ли ще отправи предизвикателство пред европейското бюрократично и либерално статукво. Ще станем ли свидетели на един оксиморон -„консервативен бунт" срещу европейския елит? Тази ценностна динамика дали ще доведе и до партийно парцелиране? Какво ще се случи с ЕНП, където има либерално и по-традиционалистко крило? Ще се потвърди ли кризата на европейската левица, която е електорално ограбена от популистките движения? А ще се зароди ли нов център на дясното около Вишеград? Тук би ми се искало аз да съм репортерът, тъй като нямам търпение да получа отговорите на тези въпроси от някого.

Антония КЮМЮРДЖИЕВА




www.standartnews.com © всички права запазени