23:15

13.11.17

8461

0

2

0

Опитаха се да сплашат и нас, и хората в Босилеград

от Антония Кюмюрджиева |

Опитаха се да сплашат и нас, и хората в Босилеград

Случилото се е грандиозен гаф, казва д-р Валентин Янев

Трима български лекари бяха задържани в полицейския участък в Босилеград по време на хуманитарна акция в Босилеград. Те трябвало да окажат медицинска помощ на хората в района, но прекараха в местното полицейско управление повече от пет часа. Обяснението на сръбските власти е липса на разрешително. Други видяха в това кампания срещу българското население в Западните покрайнини. Какво точно се е случило и защо- на този и други въпроси потърсихме д-р Валентин Янев - общопрактикуващ лекар в Първа градска болница-София, който бе сред задържаните.

- Д-р Янев, кой покани вас и колегите Ви лекари да заминете на хуманитарна мисия в Сърбия?
- Обсъждахме го с председателя на Културно-информационния център на българите в Босилеград (КИЦ) Иван Николов още от месеци. Специализираната лекарска помощ вече 20 г. е голям проблем за населението там и ние търсихме някакво решение. В крайна сметка решихме като първоначална стъпка да отидем няколко души специалисти и един ден да положим доброволен труд на място. Културно-информационният център ни изпрати покана- молба до нас и аз поканих двама колеги, много добри специалисти по уши, нос и гърло и офталмология, да дойдат с мен. Иван Николов беше разговарял с хората, ние стиковахме нещата. Отидохме там, вече имаше около 40 човека, които ни чакаха. Без много бавене започнахме работа - който каквото си носеше като инструментариум си го разположи в салона на КИЦ. Току-що започнали работа, бяхме изненадани от сръбски лекар, работещ за Министерство на здравеопазването като контрол върху дейността на здравните заведения, локализиран в Ниш и отговарящ за Южна Сърбия. Той поиска да се легитимираме и да изясни защо сме тук и какво правим. Трябваше да оставим болните, да се качим в офиса на КИЦ и да минем в режим изясняване. Изненадата беше, че са извикали полицията на Босилеград, за да се легитимираме. Т.е. полицията трябва да изиска личните карти и да ги даде на сръбските лекари, което беше изненада, тъй като ние не сме правили обструкция, ние сами щяхме да си дадем личните карти. Дадохме на полицаите документите си, те ги предадоха на сръбските лекари, нанесоха данните и имаше диалог. Човекът от министерството се опита да ни обясни, че по законите на Сърбия ние нямаме право да развиваме медицинска дейност, трябва да се премине определена регистрация. Аз уточних, че това важи най-вече за лекари, които отиват в Сърбия, за да работят и да печелят пари и те трябва да го изминат този път. А ние идваме за един ден на хуманитарна мисия. След като се оформи цялата тази документация, за наша най-голяма изненада, полицаите заявиха, че трябва да ги последваме в полицейския участък. Около 15-на човека бяха блокирали центъра на града, качиха ни на коли и ни откараха в участъка като престъпници. А хората останаха да чакат.

- Имаше ли деца сред чакащите за преглед?
- Имаше едно момче, което се нуждаеше от офталмолог, даже лекарят беше започнал прегледа и трябваше да го спре по средата. Всъщност ние направихме по един-два прегледа и ни спряха. Отидохме в полицията, там се държаха коректно с нас, нямаше никакви проблеми. Просто ни държаха 6 часа без да ни предявят никакви обвинения. И когато аз поисках да говоря с техния шеф, заявиха, че сме в режим на информационна справка и по техните закони може да ни държат 8 часа, 4 плюс 4. Или трябва да ни спрат, или да ни предявят обвинения. След като ние вече искахме да се изяснят нещата, този шеф на полицията ни даде паспортите, каза, че няма никакви проблеми и сме свободни. Качиха ни в една кола и ни върнаха до КИЦ, където се оказа, че 20 души продължават да ни чакат, включително и детето. Но те вече ни чакаха да разберат как сме ние. Отварям една скоба, не маловажна - междувременно полицията е нахлула в салона на КИЦ и се е опитвала да събира личните карти и документи на хората, за да видят кои са дошли да се преглеждат при нас. Това беше полицейщина. Хората са казали, че няма да си дадат документите, защото това съвсем вече е нарушаване на лични права, при когото си искат ще се преглеждат и полицията се оттеглила, не им е събрала документите. След като нас ни върнаха, ние потеглихме обратно към София. В резюме искам да кажа- ние вероятно сме нарушили буквата на закона за извършване на някаква медицинска дейност, дори с най-добри помисли, с хуманитарна акция, без да вземаме пари, но при такова нарушение нормалната реакция е да ни го кажат и да ни заявят, че не можем да работим, да си стиснем ръцете и да си тръгнем обратно за България. Всичко друго беше една свръхмерна полицейска реакция за наше сплашване и за сплашване на хората, дошли да се прегледат.

- Вие лично изплашихте ли се?
- Аз лично не, защото общо взето им знам манталитета, ходил съм много пъти там, тъй като съм свързан с този край. Другите ми двама колеги се държаха добре, но бяха видимо притеснени и на мен ми беше неудобно заради тях. Всичко, което се разигра с полицаи, задържането и искането на личните карти на хората, беше грандиозен гаф, страшно нещо. И всъщност това е, което съсипа нещата. Само ще кажа, че ако ние сме нарушили буквичката на закона, те са нарушили закона. Нали е казано: "Преди да търсиш съчката в окото на другия, виж гредата в своето собствено".

- В Босилеград няма ли специалисти, че се наложи вие да ходите?
- 20 години държат това население без специализирана лекарска помощ. Иначе общопрактикуващи лекари като нас има, работят в Здравния дом, но специалисти няма. И този народ реално не може да получи помощ от специалист. Защо сръбската държава и тяхното министерство на здравеопазването не се опитаха да решат въпроса? Аз знам какво трябва да направят, но не искам да се впускам в подробности. Те трябваше да си организират един път в седмицата екип от специалисти с автобус да ги докарва в Здравния дом, да преглеждат и да се връщат. Това обаче не се случва и всеки се спасява кой както може. Най-често идват към България, в Кюстендил и други места, за да търсят специализирана помощ. Надявам се, че след този огромен гаф, нашата държава ще отиде на едно радикално решение и ще направи нещо за тези 8 000 души в града и в селата, ще регламентира начин за оказване на специализирана помощ в България. Най-близката болница е в Кюстендил, за 40 минути се стига от Босилеград до Кюстендил, тя е с всички видове специалисти, апаратура, техника и скенер и при добра организация и известно финансиране от страна на България може да се канализира един поток от хора, които един път в седмицата да идват в Кюстендилската болница, да си получават специализираната помощ и да се прибират.

- Друг път участвал ли сте в хуманитарни мисии?
- В хуманитарна акция по такъв начин за първи път. Аз съм помагал на КИЦ в Босилеград, както много хора са го правили и извън медицината. По повод на дати, годишнини, списване на материали в бюлетина, който издава КИЦ, преглеждал съм в София хора, когато са идвали от Босилеград.

- Какво ви свързва с Босилеград?
- Моят баща е от едно босилеградско село. Имам много роднини и приятели там. Просто приех да помагам на тези хора.

- Бихте ли участвал пак в подобна акция?
- Бих отишъл, но знам, че по същия начин няма как да стане, защото пак ще бъде същият резултат. Може би няма да смеят да дойдат вече и хора след това сплашване. А се боря и искам да се реши кардинално въпроса по начина, който ви описах преди малко - с вариант Кюстендилската болница. Тези хора са го заслужили. Не говорим за политика.

- Няма да говорим за политика, но инцидентът с вас в Босилеград не е ли някаква проява на тенденцията за обезбългаряване на Западните покрайнини?
- Да, защото имаше още няколко неща, които се случиха през последните 12-13 месеца. Имаше първи български инвеститор в Босилеград, производител на трикотаж, започна работа. Но местният кмет направи така, че да създаде непоносими условия за работа с искане да се преподпише нов договор и т.н. и го принуди да си закрие производството и да си изтегли машините. 100 души останаха на улицата, без работа. В град, в който никой не иска да инвестира, той да изгони български инвеститор, е много показателно. Имаше честване 100 г. от сръбските кланета на четниците на Коста Печанац.
На тази 100-годишнина искахме една паметна плоча с имената да се постави някъде в Босилеград. Кметът не позволи.




www.standartnews.com © всички права запазени