08:05

10.06.17

3559

0

0

0

Обработваме ръкописи на Ивайло Петров и Борис Христов

от Антония Кюмюрджиева |

Обработваме ръкописи на Ивайло Петров и Борис Христов

Михаил Иванов Груев е български историк и преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в Софийския университет „Св. Климент Охридски", доцент. От 27 февруари 2015 г. е председател на Държавна агенция „Архиви".

- Доц. Груев, какви нови документи постъпиха през последната година в архивите?
- В момента те са в процес на обработка. Това са лични фондове на значими личности за националната култура- писателят Ивайло Петров, актьорът Георги Георгиев-Гец, оперният певец Борис Христов, изпълнителят на стари градски песни Аспарух Лешников. Приключили сме с обработката на един голям масив от бившия архив на ЦК на БКП, отдел "Международни връзки", по-специално документите, които се отнасят до страните от Близкия Изток. Това е една проблематика, която сега придоби изключително актуалност. Анализатори, историци и журналисти ще имат възможност, когато говорят за двустранните връзки на България с тези страни, да правят справки с близката история.

- Държавна агенция "Архиви" е ангажирана и в една от мащабните инициативи на Националния инициативен комитет за достойното честване на 180-годишнината от рождението на Апостола на свободата. Това беше свързано с търсене на нови сведения в разсекретените преди няколко години румънски полицейски архиви от средата и края на XIX век. Докъде стигнахте?
- Работата е по-скоро в началото. Ние имаме едно споразумение с румънските архиви и може би тук е моментът да благодаря за тяхната коректност и колегиалност. Изпратихме двама специалисти, които да работят там, но на този етап доста малко неща излязоха. Най-интересна е една полицейска характеристика на Филип Тотю, която се появи в резултат на тяхната дейност. Напрактика основните масиви все още не са гледани и се надявам да излязат нови любопитни неща и детайли около историята на българското национално-освободително движение до Освобождението. През септември в Крайова ще открием заедно с румънските архиви изложба, посветена на 140 г от Руско-турската освободителна война. Работата в Румъния тепърва предстои.

- На какво ниво са връзките с архивите в Турция?
- Там имаме едно споразумение за сътрудничество, което е изтекло. Неколкократно от наша страна са правени постъпки за подновяването му. Последно те се съгласиха на тази стъпка, но тъй като при тях законът е малко по-строг, това трябва да мине през съгласувателна процедура през Външно министерство. Препращат цялата процедура и по каналите на нашето Външно министерство и всичко това изисква международна съгласувателна процедура. Така че ще отнеме повече време. Надявам се до края на тази година да успеем да подновим това споразумение за сътрудничество с турските архиви.

- В този смисъл, много българи са чувствителни към темата за имотите на тракийските бежанци, при вас имате вече събрана много информация. Кога ще имаме информация и от турска страна в тази посока?
- Основното,което се намира в нашите архиви, е достъпно, така че всеки, който иска да установи собственост и не го е направил до този момента, може да посети ЦДА и да го направи. Надявам се сътрудничеството с турските архиви да ни даде и още малко документи в тази насока. Проблемът не е документален. Ние сме установили обемите, размерите на тези имоти и т.н. Проблемът е свързан и с това, че турската страна поставя реципрочно въпроса за изплащането на пенсиите на нашите изселници. Така че това поставя решаването му в съвсем друга плоскост.




www.standartnews.com © всички права запазени