07:55

11.06.17

8691

0

0

0
Обичам моя Макгахан!

Без репортажите му Руско-турската война нямаше да се състои, споделя авторът на романа "През пепелищата" Пелин Пелинов

Селската къща на Пелин Пелинов е обект на интерес от правнуците на Макгахан. По време на посещението си у нас по стъпките на техния прадядо американците отседнаха в имението на Пелинов в плевенското село Върбица, където той се е оттеглил от столичния живот през 2000 г. Да припомним, че авторът на "През пепелищата" създава своя роман преди 20 години. Главни действащи лица са военният кореспондент Джанюариъс Макгахан и американският консул Юджийн Скайлър. Двамата обикалят опожарена България след Априлското въстание.

81-годишният Пелин Пелинов е юрист и театровед по образование. Бил е драматург на Народния театър "Иван Вазов" и главен редактор на вестник "Земеделско знаме". След литературния си дебют с Макгахан пише петтомника "Възход и падения". С книгите си осветява драматичния за България исторически период от 1908 г. до 1918 г., в който страната извоюва национално обединение, но води три войни и претърпява две национални катастрофи. Заради огромния си труд писателят е обявен за феномен, има българска номинация за Нобелова награда. Наскоро бе удостоен с почетния знак "Златен век" за изключителен принос към културата.

- Господин Пелинов, в романа си "През пепелищата" с художествени средства сте показал живия Макгахан. Доколко си вярвате, че героят ви е достоверен?
- Вярвам максимално възможното. Ползвах няколко документални книги на английски език чрез преводач. В тях се посочва къде е бил той, какво е правил и какво е казвал. Става дума за научни текстове, не за романи. Така сглобих образа му. До колко е плод и на художествена измислица, не мога да преценя. Вярвам, че е бил точно такъв. Аз обичам този герой. Дори си позволих си в книгата ми той да общува с българка, да я обича много.

- Дори сте му намерил любовница, така ли?
- Точно така. Юлия му става любовница. Той е бил женен, имал е дете. В следващата книга, която пиша сега и ще издам като продължение на "През пепелищата", интригата им продължава. Във втората част той се сближава със Скобелев още преди да започне войната с Турция. Поканен е и присъства на празник във вилата им в Ливадия, където родителите лансират пред висшето общество младия генерал. Скобелев току-що се е върнал от Туркестан. Макгахан остава да живее щастливо няколко месеца в Крим с българската си любовница Юлия. В новата ми книга, която ще се казва "През огъня", Макгахан участва през цялата война. Прави репортаж от Шипка. Главни герой обаче са генералите Скобелев, Гурко и Тотлебен. Жената действително е съществувала, баща й е бил поп на Перущица. Тя е историческо лице. Нейният брат е завършил американския колеж в Цариград. Убит е в Стара планина от турците при опит да избяга в Румъния.

- Как се изкушихте да пишете за Макгахан?
- Идеята за пътуването на американската анкетна комисия през пепелищата на България през 1876-а - няколко месеца след Априлското въстание, не ми даваше мира от момента, в който започнах да изучавам немного познати факти за този период от нашата история. Главно и безспорно е, че въстанието легитимира България като узряла за свободата си страна. И преди това са избухвали въстания. Има книга на французин за подобни събития през 1841-а, но никой не й е обърнал внимание. Априлското въстание с цената на много кръв и жертви привлича вниманието на Европа и света. Но за да се промени хода на международната политика, приносът е изцяло на Макгахан и Скайлер. "Дейли нюз" публикува 10 репортажа на Макгахан, които разтърсват английския парламент. Довеждат до падането на Дизраели и идването на Уйлям Гладстон и либералите на власт. По този начин развързват ръцете на Русия. Тогава ме осени прозрението, че без репортажите на Макгахан Руско-турска война можеше и да не се състои. Руският цар е бил много колеблив. Той не е имал нужда от тази война - освен заради освобождението на България и за да доближи империята до топлите морета и проливите... Всичките му проблеми от Кримската война вече са били разрешени през 1876-а.

- От учебниците по история още битува клишето, че Макгахан е кореспондентът, написал вълнуващи дописки за жестокостите на поробителите срещу българското население. Какво излиза - че на Макгахан дължим толкова много, може би началото на всичко?
- О, много, много повече. Неслучайно на гроба му пише "Макгахан, освободителят на България". Твърдя, че той е човекът, който в персонален план има най-голяма заслуга за освобождението ни. Никакви дописки не е писал, той е автор на потресаващи репортажи. Все си мисля, че рано или късно Макгахан ще бъде изучаван подобаващо, ще влезе в учебниците - както Априлското въстание и Руско-турската война, ще му издигнем достоен паметник, защото е съдбоносна личност за нацията ни. Неизбежно е. Не може да се говори, че той е просто един военен кореспондент, макар че е направил завидна кариера. Когато Русия води войните в Туркестан и Средна Азия за завладяване на територии, той е там. Когато избухва въстанието в Куба, Макгахан пак е на това място. През 1871-а по време на Парижката комуна отново е на барикадите. Но, обърнете внимание, каква роля изиграва за политиката. Още докато е в Булгаристан, в най-свирепото време през лятото след бунтовете и кланетата, репортажите му започват да се публикуват. Властта му е бясна, разпорежда "този да го няма, да не стъпва повече в империята". Макгахан е гонен, животът му бил реално застрашен. Сега главното. Във всички свои мисии по горещи точки на планетата той е заемал страната на онеправданите. Спрямо кубинците, спрямо местните в Туркестан, спрямо комунарите във Франция, спрямо българите. Той е бил абсолютен демократ, хуманист, космополит.

- Хипотетично как е можело да се разиграят събитията без него?
- По-точно какво би се случило, ако не бяха Макгахан и консулът Скайлър ли? Защото има два доклада на Скайлър след въстанието, които тежат като официални документи на американското правителство. Ако не бяха тези двама мъже, щеше да мине за официална истина анкетата на английския консул Уолтър Беринг, който успоредно с тях върви през пепелищата. А Беринг установява, че не е имало въстание. Тук-там бунтове, вълнения някакви. Не е имало кръвопролития - или съвсем малко. И щеше Европа да възприе тезата, че властите на Турция веднага се справили и турили ред в империята. Защо тогава да пламва Руско-турска война - още повече, че британският флот е в Мраморно море и ще се притече на помощ на съюзника си! Но Скайлър, който е консул в Цариград, с тази негова мисия през пепелищата ангажира САЩ. Двамата изиграват световна роля, остро насочена срещу английското правителство. Посланикът на Щатите в Истанбул Хорас Мейнър ги подпомага и поощрява да продължат. Сега хората имат по-друго мнение за ролята на САЩ на световната политическа сцена, но тогава те били на страната на угнетените.

- Романът ви за Макгахан се чете на един дъх. По дефиниция четиво за драматичните събития след Априлското въстание е, меко казано, тягостно. Сюжетът е напрегнат. Не е написан старомодно, нито академично, а пък изобилства откъм документалистика. Прави нов прочит на историята. Защо тази книга не се сдоби с повече популярност, след като би могла дори да бъде христоматийна?
- Защото тя се появи на бял свят в шантаво време. Не й обърнаха внимание. Софийско издателство пусна 1000 бройки, пръснаха се и толкова. Никой не написа рецензия, тъй като в България нямаше (и още няма) литературен живот. Тогава избухна чалгата. Избуяха леки жанрове. Дано й дойде времето сега - с идването на наследниците на Макгахан.

- Тогава бяхте неизвестен писател...
- Да. И дотогава не знаех дали мога да пиша белетристика. Преди това съм писал само пиеси, сценарии за телевизионни поредици. Опитах с този роман и се оказа сполучлив. После минах на дебелите книги, а заради писането им се изселих от София.

- А сега кой е Пелин Пелинов?
- И преди, и сега - патриот и демократ. В тоталитарно време много гонен. Въпреки това устоял. Когато замислях пенталогията си, която е върхът на моето творчество, поисках да разкажа за събитията в българската история, за които сто години никой не пожела да разкаже. Големите ни писатели са премълчали националното обединение, защото не обичали Фердинанд. А той има голямата заслуга... Както има и много грешки, разбира се. През 1908 г. независимостта ни се дължи само на него. Темата за националното обединение е втората тема след освобождението. Не забравяйте, че Берлинският конгрес разцепва България на пет парчета – Княжеството, Източна Румелия, Македония, Източна Тракия, Добруджа.




www.standartnews.com © всички права запазени