08:00

08.06.17

9232

0

1

0

Ние ще бъдем гласът на Балканите в ЕС

от Красимира Темелкова |

Ние ще бъдем гласът на Балканите в ЕС

Трябва да има силен европейски стълб на НАТО, казва евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев

- Господин Ковачев, за два дни премиерът Бойко Борисов се срещна с двама от най-важните лидери в Европа – тези на Франция и Германия. Какво е значението на тези срещи?

-Б ългария е на политическата карта на Европа и то много активно. Подготвяме и българското председателство на ЕС, така че е съвсем нормално страни като Франция и Германия да имат най-близки контакти и да съгласуват с България, която има стабилно правителство, своите действия, особено що се отнася до опазването на външната, общоевропейска граница.
- Смятате ли, че усилията, които България полага в тази посока през последните години, предполагат, че вече е време за влизането ни в Шенген ?
-Вече от години е време. Ние не сме част от Шенгенското пространство, но де факто сме покрили всички критерии много отдавна и работим, предпазвайки това пространство от наплива през последните години.
-В кои области очаква България подкрепа от Франция и Германия?
-Основно е също така България да влезе в механизма ERMII, т.нар. преддверие на еврозоната и да заяви, че иска да участва в този най-важен интеграционен стълб на ЕС. България не иска да бъде периферия и от нас самите зависи да заявяваме, че не искаме да бъдем. От нас самите зависи на коя скорост ще се придвижваме по пътя на по-нататъшната европейска интеграция. Всяка страна решава доброволно дали да се включи било то в еврозоната, било то в отбранителен съюз. Премиерът Борисов лансира и тази идея, че България е готова да работи в посока повече споделяне на нашия отбранителен капацитет, както и капацитетът по отношение на сигурността, на разузнаването и борбата с тероризма.
- Възможна ли е идеята за обща европейска отбрана?
- Идеята за европейска отбранителна общност е още от 50-те години на миналия век, но отхвърлена тогава. Но сега, с тези предизвикателства около нас от юг, от изток, с новата администрация на САЩ, Европа трябва да има силен европейски стълб на НАТО, без, разбира се, да дублираме структурите на Пакта, а да ги допълваме. На нас ни трябва силен отбранителен европейски стълб на НАТО, споделяне на инвестициите в научно-развойна дейност по отношение на отбранителната индустрия, общо закупуване на техника, общо обучение на нашия военен персонал в трите вида войски. Тези предизвикателства, които посочих, отпушиха дебата за общата отбрана. Неща, които допреди две-три години бяха немислими, сега вече се вижда, че няма как ЕС да не инвестира в тази посока и да не споделя своя отбранителен капацитет. Говори се за създаването на отбранителен съюз. Не бива обаче да остава погрешно впечатление – става въпрос не за дублиране на капацитета на НАТО, а допълването му. Най-добрата формулировка, според мен, е един силен европейски отбранителен стълб на НАТО. САЩ от години призовават Европа да инвестира повече в своята отбрана. Наистина трябва да го направим. Не можем да очакваме, че все някой друг трябва да инвестира в нашата сигурност.
- Кои в момента са най-големите предизвикателства пред тази сигурност?
-От юг това е мигрантската криза и несигурността в арабския свят, която води до заплахи за сигурността на европейските граждани. Тук трябва съвсем ясно да очертаем какви мерки не само на думи, но и на дела ще вземем – като споделяне и събиране на разузнавателна информация. Превенцията срещу тероризма става с тези средства – идентифициране на потенциални екстремисти, които са радикализират и елиминирането им, както и привличането на тези, които искат да се интегрират, на страната на демокрацията. Хора, които са получили съответното гражданство, но са заплаха за сигурността на европейските граждани, трябва да им се отнеме гражданството и да бъдат екстрадирани от ЕС. Много от терористите са второ, трето поколение родени в европейски страни и неуспели да се интегрират, станали жертви на радикална идеология, която ги изолира от заобикалищия ги свят и те са готови да извършат тези ужасни престъпления. Нужно е също така опазване на външната граница и силна единна външна политика. ЕС трябва да бъде играч и на външнополитическата сцена, а не само донор на хуманитарна помощ и помощ за развитие. Трябва да бъде намерено и трайно решение в Сирия и това трябва да е една наша основна цел. Колкото и да критикуваме турския президент Реджеп Таип Ердоган и неговата вътрешно и външнополитическа линия, ние сме съседи с Турция и ЕС трябва по определени теми да си сътрудничи и с Анкара, особено що се отнася до имиграцията и борбата с тероризма. Отношенията на Евросъюза с Русия също са голяма тема. Не може да се прави компромис с международните задължения. Очакваме Русия да изпълни Минските споразумения, за да може да се подобрят и отношенията между ЕС и Москва. Нормално би било да имаме добри отношения и по борбата с тероризма, и по икономически и енергийни въпроси, но това зависи предимно от Руската федерация, а не от ЕС.
-Все по-усилено се говори за Европа на две скорости. Каква е визията на България за бъдещето на ЕС?
-Нека първо да сме наясно: Европа на няколко скорости и сега е факт. За съжаление, в последните месеци всички се впуснаха да говорят „не искаме Европа на две скорости, искаме да сме на първа скорост". Тук става въпрос за доброволни скорости. Всяка страна, която иска да участва, например, в еврозоната, да стане част от нея, когато е готова. Всяка страна, която иска да участва в отбранителния съюз, да има тази възможност. И обратното – представете си, че не бихме искали да участваме, ако други страни решат да правят данъчен съюз. И в Лисабонския договор има една клауза за т.нар. засилено сътрудничество, където определен брой страни-членки могат да решат по една или друга тема да си сътрудничат по-силно. България например участва по отношение на патентното право, признаването на семейните статути. Важното е да се разбере, че тези скорости трябва да бъдат доброволни, а не някой да бъде изключван. Логиката е – тези страни, които искат, да вървят напред, а тези, които решат да не вървят, остават и след определен етап, ако решат да се включат, да могат да го направят.
-Завчера премиерът Борисов предложи да има европейски паспорти за гражданите на Западните Балкани. Смятате ли, че е възможно България да е онзи медиатор, който улеснява диалога между тях и ЕС?
-Това е абсолютно реално и възможно. България е пълноправен член на ЕС със стабилно правителство, съвсем скоро ще председателстваме ЕС. Имаме много натрупан исторически опит в нашия регион и можем да помогнем като един от приоритетите на българското председателство на страните от Западните Балкани за тяхната по-бърза интеграция в ЕС и най-вече за гражданите на тези страни. Защото виждаме, че в някои страни си имат сериозни политически проблеми – в Македония, в Сърбия, в Албания, Босна и Херцеговина. Хубаво е гражданите да не бъдат отчаяни или да изоставят идеята, че техните страни могат да се присъединят към ЕС. Затова всяка инициатива, която улеснява или мотивира гражданите, че Евросъюзът не ги е изоставил, не ги е забравил и Западните Балкани няма да бъдат черната дупка на Европа, генерираща нестабилност, е добра. Така че инициативата на българския премиер е посрещана добре. Ние можем да играем и ще играем сериозна роля за приобщаването на Западните Балкани към ЕС.
-Можем ли да бъдем техният „глас" в Европа?
-Подали сме ръка на тези страни да им помогнем да преодолеят техните вътрешни проблеми и идеята за европейското членство да ги мотивира да си решат както техните политически проблеми, така и по-бързо да приемат общностното право и да отворят и затворят съответните преговорни глави. Не трябва да подаваме към тях сигнали, че в необозримо бъдеще ще бъде това членство. То трябва да бъде в обозримо бъдеще. От друга страна, няма как да преглътнем и не могат да станат членове на ЕС страни, които не са си решили исторически конфликти със своите съседи. Визирам Македония, която трябва да намери с Гърция решение на въпроса с името, както и с България и договора за добросъседство. По-важното даже от договора е практиката – не хартията, а как гражданите на двете страни получават информация за съседите, по какви учебници се учи в училищата и дали историята се манипулира.
-Казахте, че ЕС трябва да си сътрудничи с Турция по някои въпроси. Какво очаквате от срещата на премиера Борисов с Ердоган другата седмица?
-Ние сме съседи, да използваме даже думата „комшии", така че за нас е важно да имаме с турската държава и институции добри партньорски отношения. И двете страни сме част от НАТО. По темите, които са важни за нас – сигурност, икономика, енергетика, да си сътрудничим, без да премълчаваме нашето несъгласие с нарушаването на водещи принципи на демокрацията като преследване на хора с различно мнение, арести на журналисти, учители. Тези неща също няма как да ги преглътнем.Но бидейки честни с нашите турски съседи, трябва също така да им кажем, че процесът за присъединяване, който беше стартиран с Турция, по този начин няма как така да продължи. Турция сама трябва да вземе своето решение какво иска да прави.




www.standartnews.com © всички права запазени