22:35

12.04.18

9452

0

0

0

Европа е като щраус в световната буря

от Диана Ценкова |

Европа е като щраус в световната буря

Милен Керемедчиев е бивш зам.-министър на икономиката и на външните работи. Бил е координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа и генерален консул на България в Дубай.

- Г-н Керемдчиев, до какво ще доведе растящото напрежение между САЩ и Русия заради Сирия ?
- Според мен за последните 50 години, от Карибската криза в Куба насам, не е имало такова сериозно противостоене между Русия и САЩ. Това обаче едва ли ще доведе до реална конфронтация с военни действия, защото двете държави ще се въздържат от нападение една срещу друга. Даже и да има ракетни удари на САЩ по обекти в Сирия, те ще бъдат много внимателно преценени така, че да не засегнат руски военнослужещи или руски бази. По-сериозният въпрос е какво следва след това, защото не за пръв път САЩ изстрелва ракети от Средиземно море, като отговор на химически нападения на режима на Асад срещу мирното сирийско население. След това обаче не са последвали реални действия тъй като САЩ още по времето на президента Обама се изтегли от региона и създаде вакуум, който беше много агресивно зает от Русия, Турция и Иран. Подкрепяните от Америка бунтовници първо бяха разбити от сирийската армия с подкрепата на Русия, после кюрдите бяха изоставени от САЩ, а Турция използва този момент за да предприеме мащабна кампания срещу тях и да увеличи своето влияние. Отделно, Иран никога не е бил толкова мощен и с такова силно присъствие в Сирия. Така че, заявлението на Тръмп преди няколко седмици, че САЩ ще се изтеглят от Сирия и региона е процес, който започна още преди две години и половина от липсата на позиция на Вашингтон в конфликта. А конфликтът всъщност е между Иран и Тройната коалиция- Саудитска Арабия, Израел и САЩ.

- Възможно ли е заканите на Тръмп за ракетен удар да останат само едно смело съобщение в Туитър ?
- Имаше един много интересен коментар на руски журналисти, които казаха, че разликата между нападението на САЩ срещу Сирия и ненападението са две публикации в Туитър на Тръмп. Оставяйки шегата настрана, туитовете на американския президент са много разнопосочни. От една страна той поставя много конкретно въпроса, че „умните" и „красиви ракети" ще посетят съвсем скоро Сирия. А след това казва, че отношенията с Русия са лоши, но трябва да бъдат подобрени. Тази непостоянност във външната политика на САЩ всъщност обърква и техните партньори. В момента те нямат точен план и разчитат изцяло на настроенията на Тръмп във всеки следващ ден. Тази липса на конкретика ние виждахме и по време на противостоенето със Северна Корея. Тогава Тръмп заплаши Ким Чен Ун с реално унищожение, отново с ракети, които да изпепелят Северна Корея, но в крайна сметка не се стигна до нищо. В момента виждаме същата риторика и спрямо Сирия.
Даже и да има ракетен удар, първо той ще е едно изпитание за възможностите на американските ракетни сили срещу руската противовъздушна отбрана. Ще бъде тест и за двете страни, които за последните 7 години изпробват всички свои оръжия на територията на Сирия.

- Ако все пак се стигне до ракетен удар на САЩ, дали е възможно да се очаква сухопътна операция ?
- Много трудно постижимо. Съвсем на скоро имаше среща между президентите на Иран, Турция и Русия. Тя беше слабо отразена от световната преса, но беше ключова. В нея се разпредели влиянието в Сирия между трите основни играчи, а те изключиха САЩ от подялбата на Сирия. Затова много трудно американците биха успели да сложат крак на сирийска земя отново. Могат да използват бунтовнически сили, през които да се опитат да стабилизират района. В момента цялата източна част на Средиземно море в момента е превърната в плацдарм на руския военноморски флот, плюс двете военновъздушни и военноморски бази в Сирия. Това ограничава възможността за сухопътна операция и отслабва примката около врата на президента Асад. А бъдещето на сирийския президент в момента зависи изцяло от волята и желанието на Москва.

- Казвали сте, че по времето на Обама Америка е отсъствала от Близкия изток и е позволила на Русия да бъде силният играч. Може ли да се променят нещата сега и как ?
- Това което в момента виждаме е връщането на ситуацията преди появяването на Ислямска държава. По време на арабската пролет западните държави имаха много силни козове. След появата на ИД всички обединиха усилия към нейното унищожение. И след като тя престана да бъде заплаха, силите отново се обърнаха една срещу друга. Много трудно САЩ ще се върне в този театър, защото там много агресивно, използвайки военни действия, се настаниха Иран, Турция (която отказва да напусне вече завзетите територии) и Русия, която увеличи своето влияние неимоверно, сключвайки този тристранен съюз с Техеран и Анкара.
За САЩ има много малко полезни ходове, освен ракетен обстрел с цел отмъщение или възпиране на следващи газови атаки. А газовите атаки в крайна сметка не е ясно дали са извършени от режима в Дамаск. Според анализатори за последните 7 години от 35-50 такива газови атаки една голяма част са извършвани и от опозицията, която е превземала складове на сирийската армия. Тук казусът е подобен на този със „Скрипал" и трябва да се доказва вина.

- Организацията за забрана на химическите оръжия излезе със становище, че подкрепя Великобритания в заключението й, че Кремъл е отговорен за нападението срещу Скрипал и дъщеря му. Как ще се отрази това на конфликта в Сирия?
- Конфликтът в Сирия е част от общия конфликт между Западния свят и Русия. Той достигна до нивата на Студената война. Аз смятам, че с Русия трябва да има диалог, както вече, макар и с нежелание и с помощта на България, вече има между ЕС и Турция. Така трябва да има диалог със Северна Корея, с Китай, Иран. Тоталитарните лидери, които биват изолирани, започват да губят контрол върху международната общност и се влияят единствено от своето мнение. Ембаргото и санкциите, които се оказваха и увеличаваха към Русия, не разколебаха руските граждани да подкрепят президента Путин. Това означава, че тези мерки не действат и трябва да се търси диалог.

- Каква е разумната позиция на България по случая "Скрипал" и сега по отношение на Сирия?
- Тя е тази на Евросъюза, но европейските държави са абсолютно разединени в своите становища и по двата случая. В момента ЕС играе ролята на щрауса, който си е сложил главата в пясъка и чака да мине бурята по въпроса и за Сирия, и за случая „Скрипал". ЕС и европейските държави са прекалено вторачени в себе си и вътрешнополитическите си проблеми.
Преизбирането на премиера Орбан за пореден мандат с безпрецедентна подкрепа на унгарските граждани показва, че тази политика на източноевропейските държави срещу Брюксел ще продължи и в следващите години.
А от това следва, че ЕС няма да може да реагира адекватно на все по- агресивните лидери като президентите на Китай, Русия, Турция и САЩ.
През последните години те достигнаха до своя апогей на агресивност- вербална и дипломатическа. За момента ЕС не намира начин да влезе в тона на този нов тип световно поведение.

- А трябва ли да се опитва да влезе в този тон или по-скоро трябва да се опита да го смекчи?
- Ние, европейците, се правим, че конфликтите са далеч от нас, а всъщност всички те касаят Европа. Ескалиращият и продължаващ конфликт в Сирия ще генерира нови бежанци и няма да позволи на близо 3 милиона сирийци, които в момента са в Турция, да се върнат по своите родни места. Това пък означава, че опасността от бежански натиск по границите на Европа остава реален. САЩ, Русия и Иран не са заплашени от такъв проблем както ЕС. Ние в момента плащаме на други държави да пазят нашите граници. Дали това ще е Турция, дали това са САЩ със своите бази в Европа и постоянното желание за откриване на нови такива и снабдяване с ново оръжие на европейските страни от НАТО. Като цяло ние разчитаме на чужди фактори да укрепят нашата сигурност. Докато тази политика продължава, унгарците, поляците, австрийците ще гласуват все повече за европейски лидери, които ще извеждат на първо място сигурността на собствените си държави.

- 53% от българите обаче смятат, че в момента има реална опасност от глобален военен конфликт.
- По-добре е хората да се притесняват, отколкото да си мислят, че войната е далеч от нас и не може да се случи. Аз подкрепям натиска на САЩ за създаване на все по-силни европейски сили и отделяне на повече средства за защита на границите на съюза. ЕС е икономически колос с 550 милиона население и огромен икономически потенциал. В момента този колос е с глинени крака, разчитайки на външни фактори да пазаят границите му, което е абсурдно.

- Напрежението между Косово и Сърбия ще сложи ли кръст на опитите на България да помири Западните Балкани по време на БГ председателството ?
- Първо трябва да припомним срещата във Варна. Макар че и ЕС, и Турция, подходиха скептично към нея, тя беше успех. Това, че се състоя, беше успех и на българските усилия като председател на ЕС. Същото нещо е и с конфликта между Сърбия и Косово. Трябва да има диалог и трябва да бъде постигнат компромис. Даже да има пълно противостоене на позициите, стартирането на диалога е една позитивна крачка в сравнение с риториката в момента и замерянето с епитети и груби изрази през медиите, кето правят лидерите и на двете страни.




www.standartnews.com © всички права запазени