09:05

09.09.17

10649

0

0

0

Дмитрий Грошев: Най-мъдрите съвети съм получил от жени

от Оля АЛ-АХМЕД |

Дмитрий Грошев: Най-мъдрите съвети съм получил от жени

Не хлопвайте вратата под носа на изкуството - без него животът е грозен, казва един от водещите актьори в прочутия театър на Марк Захаров в Москва

Дмитрий Грошев, един от най-играещите актьори в киното и театъра на Русия, е роден в градчето Петропавловск-Камчатский в Далечния Изток. Първо го приемат в Камчатския държавен педагогически университет, за да учи руска филология. През 1995-а бъдещата звезда получава отлична диплома и заминава за Калуга, където заляга над учебниците още две години в тамошната Алма Матер. И въпреки че литературата е голямата му страст, актьорството е неговата съдба. Влиза във Висшето театрално училище „Щепкин". Оттам е втората му отлична диплома, която взима през 2002-а. Сега е в трупата на прочутия московски "Ленком". Разписва се във филмите „Зоология" /2016/, „Две зими и три лета" /2013/, „Вишневата градина" /2011/, „Зверобой 2" /2010/, „Престъплението ще бъде разкрито" /2008/, „Отворете, милиция!" /2008/, „Адвокат 5" /2008/, „Следователи-4" /2005/, „Варвар и еретик" /2005/... Женен е, съпругата му също е актриса. Имат две деца - на 10 и 5. Малкото свободно време, което има, отдава на семейството.

- Дмитрий, от малък ли мечтаехте за сцената и екрана?
- Децата имат фантастични и същевременно прости и напълно осъществими мечти. Често тези на пръв поглед фантасмагории се сбъдват след време и предначертават съдбата. В ранния си и романтичен период мечтаех да бъда космонавт. Много момчета в Русия споделят подобен блян. Но творческата жилка при мен все пак надделя. Още от малък винаги съм се занимавал с някакъв вид творчество - пеене, пантомима, актьорстване. Никога не ме е било страх от зрителите. Напротив - това, че някой ме зяпа, ми доставяше удоволствие и се чувствах значим и забележим. Аз съм дете на разведени родители. Майка ми беше категорично против да стана актьор и да уча в театрална Академия. Тя настояваше като всички родители да имам нормална, стабилна професия. Аз не разочаровах нито майка си, нито себе си в това отношение.
 

- Как стигнахте до Академията за изкуства?
- В Далечния Изток, където съм роден, нямаше голям избор на учебни заведения, но затова пък

от прозореца си можех да видя бели мечки

Близо до дома ни имаше истински вулкан и дори вековни кратери от епохата, в която е бил действащ. Близо до нас пък се намираше пристанище за подводни плавателни съдове. В интерес на истината, не съм виждал мечките, но наши близки, които редовно ходеха в тайгата да събират гъби и билки, многократно са се срещали с мечоците. Те са били толкова тромави, че изобщо никого не закачаха. Израснах в този студен суров край. Там, както ви споменах, нямаше голям избор от ВУЗ-ове – медицински университет, военно-морско училище и хуманитарен институт. Театрален нямаше. Разбира се, че избрах това, което най се доближава и е свързано с актьорството – литература и руски език в Педагогическия. Часовете по литература превръщах в четене на произведенията, а езикът винаги е необходим - всеки човек трябва да е грамотен, независимо коя професия ще упражнява в бъдеще.

И така, избрах специалност, която ми се отдаваше с лекота и следването ми тръгна по мед и масло. Когато бях втори курс, майка ми я съкратиха от работа. Наложи се да напуснем Камчатка и да се преместим в родното й място при родителите й в градчето Калуга, близо до Москва. Там се прехвърлих в същия университет и продължих следването си с тайната надежда, че Москва е не на осем часа със самолет, а на два часа път с теснолинейката. А в Москва има пет театрални висши учебни заведения. Това ме мотивира страшно. Още когато влязох и успешно учих в Педагогическия, бях решен един ден да стана актьор. Осъзнавах го и приемах момента като преходен мост. В пети курс трябваше да изберем допълнителна педагогическа професия, нещо като факултативен профил, но задължителен. Избрах немски език. Но изведнъж в залата за подаване на документи влезе известна личност - актьорът, притежател на камерен театър в Камчатка и тв водещ Герман Горшков. В момента, в който го зърнах,

скъсах формуляра за факултативен немски

и веднага хукнах към него. И се записах в неговия клас по актьорско майсторство.

- Как взимате важните решения - сам или под влиянието на някой авторитет?

- Няколко пъти в живота ми съм получавал изключително мъдри и важни съвети, които са изиграли ключова роля. И тези съвети са ми ги давали по-възрастни от мен жени. Тези жени са се появявали по различни поводи и внезапно са изчезвали. Но и до ден днешен се възползвам от тяхната мъдрост. Например, учителката ми по немски език в гимназията, ми е казвала такива невероятни неща, които в последствие съм ги намествал в пъзела на житейския си и професионален път. Тези съвети са като камертони с дълготраен звук.

- Има ли разлика между актьорите в киното и театъра?
- Има. Във ВГИК - прекрасен институт, учат студентите да правят кино, а не на актьорско майсторство. В нашата гилдия съществува едно правило - ако един актьор е театрален, то той може да изиграе абсолютно всичко и при всякакви условия. На него не му трябват специални ефекти. Докато киноактьорите са по-глезени. Те са свикнали на няколко дубъла, на грешки, те може и да не си учат репликите наизуст едно към едно, дори и да сгрешат или да забравят нещо, знаят, че има втори и трети дубъл. Докато при нас, хората от сцената, няма втори дубъл! Ти си пред стотици зрители, които те гледат сега и носиш пред тях отговорност на момента. Трябва да те чуват на последния ред на последния балкон. Затова най-добър е актьорът, който паралелно играе в театъра и снима в киното. При него нещата се получават най-добре и професионално. Който владее сцената, лесно може да скочи на снимачната площадка, докато обратният вариант е много труден, да не кажа почти невъзможен.

- Как скочихте от сцената в киното?
- Напълно случайно. След завършването веднага ме взеха в един от най-добрите театри в Москва - „Ленком" на Марк Захаров. До ден днешен работя там.

В театъра има желязно правило - като в армията

За да стигнеш до чин на генерал, трябва да минеш през редник, ефрейтор и т.н. При нас започваш от масовка, после - второстепенни и епизодични роли. Докато ти дадат главна. Когато се оформя афиша в театъра, винаги се акцентира на най-известните и разпознаваеми лица. Това се прави с цел привличане на повече хора в залата. Ние им викаме „локомотива". Те дърпат след себе си всички останали. Разбрах, че за да стана звезда в театъра, трябва да пробия в киното и да бъда популярен и разпознаваем от масовата аудитория. Тогава и аз един ден ще мога да стана „локомотивът" в театъра. И веднъж телефонът вкъщи звънна. Предложиха ми роля в киното. Прочетох сценария и се съгласих. Така се започна. Роля след роля на широкия екран. „Зоология" е моят дебют на големия екран. С него пробих.

- Чувствате ли се късметлия в професията?

- На добрия, на истинския актьор му е комфортно и на сцената, и пред камерите. Не е разумно едното да се случва за сметка на другото. Но всичко е въпрос на шанс. Ето, мен, например, с години не ме викаха в киното. И после ме откриха - аз не съм ги търсил. Важното за актьора е да не спира. Но това е приложимо за всяка професия. Най-хубавата работа е добре платеното хоби. И към това трябва да се стреми всеки от нас.

- А как щеше да се развие животът ви, ако бяхте станал обикновен даскал по руски и литература?
- Дори ако бях останал в първата си професия и ако трябваше да съм обикновен учител, щях така да преподавам литература, че да превърна урока в актьорски кръжок. Подсъзнателно щях да си представям, че класната стая е сцена. Безспорно образованието ми като педагог по руски език и литература много ми помага в сегашното ми амплоа. В момента съм преподавател по актьорско майсторство в Университета по съвременно изкуство в класа на Иван Агапов. Така че педагогиката не ми беше излишна, напротив, в момента активно я практикувам. Комбинирам актьорството с преподаването.

- Съжалявате ли за нещо?

- Не! Абсолютно за нищо и нито за миг!

- Имал ли сте провал на сцената? Забравена реплика или да се успите за представлението?
- Не, никога до сега и се надявам да нямам.

- Професията пречили в личния живот?
- Не, защото съпругата ми също е актриса. Имаме две прекрасни деца. Синът е на 10, дъщеричката е на 5. Растат в творческа атмосфера и са свикнали с артисти около себе си. С жена ми се радваме на пълно разбирателство. Дори не знам как живеят хората, работещи от 8 до 17? Ние нямаме нормирани нито ден, нито нощ. Упражняваме луда професия и живеем ненормиран живот. Това ни харесва. И ако един ден децата ни решат да тръгнат по нашия път, няма да имаме нищо против.

- Каква роля не бихте изиграл?
- В проект с лош сценарий и с режисьор, на когото нямам доверие. Отрицателните роли - като тази в „Зоология", не ме плашат. Актьорите могат да изиграят всичко. Трябва да са винаги готови за метаморфози - професията не е „концерт по желание".

- Харесва ли в България?
- Много пъти съм идвал във вашата прекрасна страна, най-вече на море със семейството си. Били сме в Златни пясъци и Слънчев бряг. А сега, за седмицата на руското кино в София, съм в командировка. Чувствам се прекрасно.
Впечатлен съм от Пловдив. Толкова много изкуство, събрано на едно място. Бяхме с колегите в Бачковски манастир. Уникална атмосфера! Просто нямам думи! Изумителна обител. Пробвахме и доста ястия от българската кухня. Ще ви направя признание, което ще ви се стори странно за руснак:

влюбен съм в гроздовата ракия

Тази напитка има уникални вкусови качества – истински еликсир. Обичам пълнени чушки и шопска салата.

- Какво е най-важното в житейската ви философия?
- Аз съм безнадежден оптимист. И затова призовавам всички: Не позволявайте изкуството да ви напуска. Не си позволявайте да му затваряте вратата под носа. То помага да се живее. То е насъщният за душата. Изкуството е красота. Не се лишавайте от нея. Човек не е човек без изкуство. Когато в стомаха ни попада лоша храна, той я изхвърля. Уви, мозъкът няма тази функция – да изхвърля лошите мисли от него. Научете се сами да изхвърляте ненужната информация от главата си, а най-добре е изобщо да не я допускате.




www.standartnews.com © всички права запазени