23:15

12.11.17

5659

0

0

0

Държавата ще чуе ли сериозните данъкоплатци

от Иван Петров |

Държавата ще чуе ли сериозните данъкоплатци

Проектът на Закон за храните, под чиято регулация попадат минералните и изворни води, ще създаде непреодолими препятствия пред бизнеса и инвестициите във водния сектор. В законопроекта са внесени нови текстове, различни от тези в одобрения от ЕК вариант през 2016 година. Допускането на повече от един бутилировач на едно находище и нови правила в брандирането на продуктите са част от проблемите, които могат да компрометират целия сектор. Затова алармираха от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. Тя обединява интересите на над 70 % от инвеститорите в сектора. Зад позицията на АПБНБ застава най-голямата национална работодателска организация – Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Разговаряме с Евгений Иванов за проблемните точки в закона.

- Г-н Иванов, КРИБ е организацията, която изразява несъгласие с раздела, който засяга минералните и изворни води в проекта на Закона за храните, който парламентът прие на първо четене. Защо? С какви проблеми ще се сблъскат компаниите, ако законът бъде приет в сегашния му вариант?
- Този законопроект не засяга само няколко компании. Той ще създаде хаос в целия сектор, ще обърка потребителите и ще дестабилизира инвестиционния климат като цяло. В раздела за минерални и изворни води са внесени нови текстове, които са в противоречие с европейките изисквания и практика, с редица български законови норми и с модела, по който работят над 85 процента от компаниите в сектора. С приемането на закона, в предложения му вид, се създава възможност принципът „едно находище – един оператор – една марка", прилаган без алтернатива в цяла Европа, да бъде подменен. Водата от едно находище да се бутилира от различни фирми и всички те да използват едно име за своя продукт. Това означава, че работещите в момента оператори, инвестирали милиони в разработване на находището, в техническо оборудване и инфраструктура, в стандарти за качество и плащат милиони данъци на държавата, ще бъдат сериозно засегнати. Ще се сблъскат с нови играчи, които искат да се възползват от създадените вече бизнес условия и пазари наготово. Експериментът множествена експлоатация на едно и също находище по отношение на бутилирането създава среда за нелоялна конкуренция, подлага под риск ресурса, размива отговорността и срива потребителското доверие. Този експеримент е непознат в цивилизования свят. Ще се стопират дългосрочните инвестиционни проекти на отговорните компании и техните достижения ще бъдат разрушени. Искам да подчертая, че става въпрос не само за финансови достижения. Говорим за инвестиции в иновации, ноу хау и хора. Ако депутатите подкрепят този модел, те ще блокират и интереса за нови инвестиции в сектора. Кой би инвестирал в дейност, която може да бъде компрометирана всеки момент от безотговорно поведение на друг стопански субект.

- Има обаче организации, които подкрепят законопроекта. Те са съгласни включително с отпадането на принципа „едно находище – един оператор" като антимонополна мярка.
- Аз не знам как защитниците на законопроекта разглеждат дефиницията за монопол. Една компания сключва концесионен договор за 25-35 години при условие "едно находище – един оператор", започва да инвестира в него, да го разработва, създава и развива търговската марка, изрядна е към държавата, околната среда и служителите си. Конкурира се по правилата на честната игра с останалите компании. Монопол е потребителите да получават един продукт или услуга само от едни и същи компании. Няма монопол на българския пазар за минерални и изворни води. Има много неразработен воден ресурс, съответно възможности за инвестиции и развитие на бранша. Законите трябва да стимулират тези възможности, а не да рушат.

- Съюзът на Безалкохолната промишленост в България тиражира тезата, че против законопроекта застават компании, които искат да заличат имената на българските извори, за да налагат своите търговски марки. Издръжлива ли е подобна нападка, когато става дума за пренареждане на правилата, които касаят брандирането на продуктите?
- Време е разговорът за водата, която пием, да излезе от рамките на тези популистки становища. Бизнесът настоява въпросът с търговските марки да се разгледа внимателно, защото според новите текстове в законопроекта те изчезват, тяхната роля и функция се обезсмисля. Търговското наименование и марката не са различни неща, напротив – това е безспорно потвърден факт и от авторите на европейските норми и от всички, които прилагат еднаквите за целия Евросъюз правила. Опитът на закона да направи водещ символ върху етикета не марката, а името на едно конкретно съоръжение, използвано за добив на водата, е срещу всяка здрава логика и всички установени принципи. Споделянето на подобна симбиоза за име на продукт от няколко оператори ще бъде с още по-лоши последици и за потребителите, защото трудно ще знаят кой носи отговорност за качеството на водата, която пият.
Всички компании, които се обявяват против новите текстове в законопроекта, носят български имена и те са напълно съобразени с европейските правила. Те са изградили имиджа на този бранш от нулата през последните няколко години, именно като са инвестирали и много средства в разработването на своите марки, за да спечелят доверието на потребителите. А то се печели въз основа на сигурност и безопасност на продукта и въз основа на постоянно високо качество. Тяхната репутация се дължи и на прилагането на европейския модел в тази сфера. Модел, който законът би трябвало да продължи да гарантира по безусловен начин.




www.standartnews.com © всички права запазени