16:00

06.10.17

7465

0

0

0

Слухове и шантаж отдавна са в арсенала на партиите

от Проф. д.п.н. Георги Манолов |

Слухове и шантаж отдавна са в арсенала на партиите

Вулгаризмите на ганьовския политически език оцеляват и до днес

Премиера

Бъдещето на политическия мениджмънт и реклама е в интернет - ролята на пресата и дори на телевизията намаляват, каза в проф. Георги Любенов Манолов при предоставяне на монографията си "Политическата реклама - между реалността и манипулацията" (1878-1947). Според авторъа теоретичната подготовка на политическите лидери и агитатори до 1948 г. е била на много високо ниво. Битката между партиите се е водила от подготвени хора, които аргументирано са обяснявали своите позиции. Авторът на монографията посочи, че сега е необходимо финансирането на партиите да се изведе в отделен закон, като приходите и разходите им са прозрачни и внимателно следени. Проф. Георги Манолов е автор на 142 научни труда и публикации в страната и в чужбина. Понастоящем той е президент и ректор на Висшето училище по сигурност и икономика - Пловдив.

След Освобождението силен първоначален тласък получава и еволюцията на политическата реклама. Това отчетливо се набива от публикациите в печата, който е основният комуникационно-пропаганден канал на рекламата в политиката. Така например още през 1884 г., по време на предизборната кампания за IV Обикновено Народно събрание (ОНС), тогавашните три основни партии за пръв път използват съвременен политически PR с участието на медии и печатни издания. Доказателство за това са: първо, рекламната брошура, посветена на „Лицата П. К., П. Р. С. и сие" (Петко Каравелов и Петко Р. Славейков), изготвена от фракцията на Драган Цанков (на 1.II.1884 г.); и второ, отговорът на консерваторите, които пускат в. „Отечество" с водещ девиз „Князът и Русия"; както и изложената с рекламни цели програма на правителството на страниците на в. „Средец".

За разлика от зародишния етап до 1885 г. раннокапиталистическия етап политическите партии са организирани, имат адекватни структури, както и растяща членска маса, което пък им позволява много по навреме (и по-добре) да подготвят своите кампании. Това става след падането на Стефан Стамболов от власт, когато държавното кормило се поема от кабинета на К. Стоилов (изборите за Осмо Обикновено Народно събрание, 1894 г.). Така например, от публикацията във в. „Народни права" е видно, че най-често използваните предизборни материали са общо четири вида: политически афиши (позиви, възвания), предизборни обръщения (партийни и лидерски), рекламни карета (на лидери и кандидати) и политически статии (с пропагандно-предизборен характер). Но има и нещо ново и твърде отличително, което рядко се среща до тогава (в изданията на десните партии) в предизборната реклама: това е

спорадичната поява на политическата карикатура

и особено на специално отпечатаните няколко рекламни броя на вестника, посветени на изборите за XXII ОНС през 1931 г. изцяло с предизборни материали.
Може да се каже, например, че за периода 1911 – 1934 г. в. „Утро" е един от малкото вестници, които функционират на пазарни начала, защото най-вероятно информационните материали на политическите партии са платени (рекламни афиши, карета, листи). И не само това: този всекидневник прави значителна крачка в усвояването и популяризирането на една разновидност на политическата карикатура, каквато е предизборната сатира, защото вестникът публикува на 19.IV.1931 г. убийствена картина (цветна) на българските политически нрави във връзка с разпускането на парламента, която гласи:

„Днес депутатите устройват прощален концерт, на който ще изпълнят последния шлагер:
„Сбогом, драга, сбогом, мила,
де ще дремем ние веч,
сбогом, дневни, власт и сила,
край на тлъстия „гювеч"

Тази политическа карикатура никак не е случайна, защото продължава традициите на вестника в публикуване на карикатури от предизборен характер в неговото хумористично приложение „Кукуригу".
Специфичното проявление на предизборната пропаганда след 09.09.1944 год. се изразява в концентрация на усилията за повсеместна агитация, тотална манипулация и „електорална хиперболизация" на различните политически идеи.
Още от времето на референдумната агитация („за" и „против") отечественофронтовските издания (в. „Работническо дело", „Отечествен фронт" и „Стършел")

сипят огън и жупел против „лоялната опозиция"

на монархията, без да щадят своя ироничен сарказъм към всички привърженици на монархическата институция. По същия начин отвръщат и сатириците от опозиционните вестници („Свободен народ" и „Народно земеделско знаме"), оспорвайки легитимността на ОФ правителството и осмивайки неговото управление в рубриката „Духът на Алеко се разхожда". И както при други кампании, така и при тази са използвани редица манипулативни (пропагандни) форми от сорта на слуховете, шантажа, заплахите и пр., с които значителна част от електората е „приласкана" да гласува за съответните политически субекти измежду двата политически гранда тогава (ОФ коалицията и буржоазната опозиция).

През този почти седемдесетгодишен период (1878 – 1947 г.) с пълно основание можем да говорим за, макар и частична, но все пак действителна еволюция на българската политическа реклама, при това в много качествени измерения както като съдържание, така и като богато разнообразие от форми (печатна реклама, политически плакати, афиши, дипляни, книжки, карикатури и др.); на второ място, една от причините за развитието на политическата реклама във вестниците се дължи на ясно изградения идеологически профил на политическите субекти („леви", „центристки", „десни"), на трето място, за пръв път в българската следосвобожденска политика повечето партии в страната използват богат арсенал от предизборни елементи и начини, които са част от съвременния политически маркетинг, на четвърто място, съвсем очевидно е, че левите политически партии (БРСДП(т.с.), БРП(к), БЗНС и др.) използват много по-ефективно и качествено разновидностите на политическата реклама за разлика от десните, които доста по-неефективно и неорганизирано прилагат рекламните форми в реалната предизборна политика (ЛП, ДП, БЗНС „Н. Петков" и др.); на пето място, едно от решаващите оръжия за изборните победи са разгромяващите политически статии (редакционни и лидерски) като изключително силна форма на политическа реклама, измежду които

се отличават острите пера на партийните лидери

И най-накрая ще направим бегло вглеждане в предизборната политическа лексика на партиите, която видимо показва, че няма почти никаква разлика във вулгаризмите на ганьовския политически език тогава (1878 – 1947 г.) и не дотам демократичния език на политиците днес (1990 г. – до сега). Политическите нрави в миналото и сега и респективно – използваният език са почти едни и същи най-често срещани думи – шайка, бандити, разбойници, глутница, хаймани, цареугодници, мошеници, кръвопийци, политикани, българоубийци, предатели, крадци, корумпирани и пр., и пр. Така е и при най-често употребяваните словосъчетания – полицейска държава, политически шарлатани, слуги на чужди господари, американски мекерета, болшевишки лакеи, комунистически подлоги, продажна опозиция и т.н., и т.н. Тук, както се казва, не е необходим никакъв коментар, поради което ще оставим правото на българските лингвисти да анализират тази политико-езикова шашкъния и безкултурие...




www.standartnews.com © всички права запазени