00:25

12.09.18

6790

0

0

0

Христо Кралев представя БГ космоса в „Нюанс“

от Албена Атанасова |

Христо Кралев представя БГ космоса в „Нюанс“

Живопис, в която БГ космосът напира в цялата си знаковост и драматична безкрайност, гледаме в столичната галерия „Нюанс". Автор на уникалните платна, които излъчват родния магически реализъм е изключителният художник Христо Кралев, който по-често може да бъде срещнат в Добрич и из страната, отколкото в столицата. Творенията му, представени в елитното арт пространство са силно магнетични не само заради откровения си сюрреализъм – те са заредени с образите, които от векове обитават митологията ни и пренасят към бъдещето посланията, родени от земята ни. Картините на Христо Кралев са кинофантазии, които ни разхождат в различните посоки на времето, за да се убедим още веднъж, че неговата категоричност е изключително съмнителна и многозначителна.
„Жега" отвежда публиката на границата между живота и неживота. „Когато жегата се появи в нашия край, настава абсолютната безметежност. Всичко спира - остава само далечна видимост. Остава миражът. Винаги го има сред природата. Ако човек има силата да издържи на трептенето във въздуха, ще се озове на ръба на другото, което няма материално изображение. Тук са щъркелите, чието поведение е особено – като пред бедствие. Красиво и сложно. Но аз съм степен вълк и не се страхувам от подобни емоции", признава Кралев. Неговото лято съдържа плодородието на есента. А във фокуса му са митични жени.
„Те съществуват извън нас. Нямаме познания за невидимия свят. Той умишлено се държи в неизвестност. Човек лесно може да бъде манипулиран, когато е вкаран в материята. Когато е хармоничен на границата между материята и духа, е много по-разсъдлив. Приема света не през егото си, а през погледа на бъдещето и любовта. Говорим за културата и за изкуството като за част от живота ни, но не навлизаме в дълбочина. А всъщност те свързват народа със земята, на която той принадлежи. Родината е носител на духа, а изкуството е връзката между миналото и бъдещето. Настоящето е много кратък момент – именно тук е манипулацията. В момента, в който си позволиш да излезеш от бита, правиш връзките между миналото и това, което предстои. Всяко поколение живее в бъдещето на предишното. Тук и сега ние сме длъжници на хората преди нас. Това е родината – да направим така, че тези, които идват след нас, да стъпват стабилно. За да не се отчуждят. Държавата е длъжна да поддържа образа на родината. Когато не го прави, влиза в конфликт с хората. И започва драмата ни. За съжаление, тази мисловна дейност не е въведена в съзнанието ни. А няма по-добро място от родината – тя е пазителка на целия досегашен и на целия бъдещ живот. Убеден съм, че в момента най-важното е запазването на народите – извън говоренето за глобализма, извън клишето „човек на света". Да не забравяме, че битката между тъмните и светлите сили върви постоянно, въпреки че ние не я виждаме. Вярвам в Просветлението – иначе човек няма как да съществува в своята цялост. Но в момента много обсъждаме материята и малко споменаваме духа. Хората, които се занимават с духовния свят, не намират разбиране и подкрепа. А това води до вътрешното колебание. Как да си обясним, че приживе Ван Гог е бил ненужен никому беглец, а след смъртта му държавата, от която произлиза, го превръща в своя символ? И се питаме: кога е бил по-пазарен механизмът – тогава или сега? Можем да съдим за целостта на живота единствено по това, което е оставил духът преди нас – а не по материята", е философията на Кралев.
В „Тракийска земя" оживяват божествата на траките още от Сътворението. „Не е тайна за никого, че благодарение на тях гърците създават своята митология. Присвояват ги. А тези божества са носители на живота – той започва от тях", категоричен е Кралев. Неговите Адам и Ева са ситуирани сред отхапаните зелени ябълки. Силно впечатляващи са картините му, посветени на четирите стихии. „Ако човек желае да е истински, трябва да се облегне на нещо истинско – а това е единствено земята ни. Всичко останало е твърде мимолетно. Имам вяра само на прочетеното в природата", казва художникът.
В „Стихия на земята" всичко е обърнато към Слънцето, към Създателя, а наоколо е плодородието. „В кратък миг растенията се отварят и ти казват нещо. След това се затварят – ако си ги чул навреме, си награден за усилията си. Поемаш от силата им, от смисъла им – и разбираш, че няма нищо случайно", твърди Кралев. В „Стихия на водата" авторът се прекланя пред силата на човешкия дух, идваща от всяка капка. В „Стихия на огъня" около платното има вериги – те се правят от огън и се затварят от огъня. Виждаме ритуалите, движени от него, змеят като носител на пламъка. В „Стихия на въздуха" диханието на свирците осъществяват звуците, които достигат до нас, въпреки невидимите същества. „Природата за миг се събира във видения, които са извън материалното", не се колебае живописецът. „Пастирът" пък е духовният наставник, учителят, просветителят... В картините на Христо Кралев няма граници. В това се убеждават и във френския град Конкарно, където преди време той показва 40 от тях, докато публиката в катедралата галерия слуша записа на 100 каба гайди. Кралев е поклонник на притчите, които в неговото житие битие в Добрич са съвсем истински.
„Веднъж срещнах познат пастир. И го запитах: „Приятелю, защо ти е толкова крива гегата – всеки ден минаваш през гората, толкова ли не успя да откриеш друга пръчка?" Той помълча – този тип хора обикновено не говорят много - и ми рече: „Да знаеш, че правото нещо изкривява човека". Всъщност всеки е много по-мек, когато се движи в хармоничния свят на завоите. Когато ги няма, сблъсъкът е неизбежен", обобщава Кралев. Друг пък се изправил очи в очи с мистиката на полето.
„То вече е индустриална зона за производство на зърно. Но до преди 15 години там се случваше нещо уникално – след прибирането на реколтата пускаха стадата. Минеш ли покрай тях, ставаш част от пейзажа. Тъкмо бях спрял да рисувам една от кравите, когато като от нищото излезе жена пастирка в странен външен вид – облечена като американски каубой. „Какво правите с моите животни?", запита тя. Обясних й, че не мога да „хвана" образ, защото непрекъснато мърдат. Тогава тя се доближи до една от кравите и започна да й шушне нещо. Кравата замръзна като в природо-научния музей, докато си свърша работата. После пастирката я освободи от „позирането". Беше удивително, абсолютен сюрреализъм. Та тази жена ми обясни, че има 80 животни и може да общува с всяко от тях. Извика едно име и кравата, която явно се казваше така, дойде при нас. Сюжет за разказ", добавя Христо Кралев.




www.standartnews.com © всички права запазени