14:30

30.06.17

3829

0

1

0

Българско хоро се изви във Виена

от Веселка Тончева |

Българско хоро се изви във Виена

От българи и сърби до мексиканци и парагвайци пяха и танцуваха на фолклорния фестивал "Златен пендар", който се проведе за втора година във Виена. Той се организира по инициатива на фолклорна група „Пендари Виена" и със съдействието на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий", Българския културен институт „Дом Витгенщайн" и българското посолство в Австрия. Преди повече от 10 години Галя Милева, днес художествен ръководител на „Пендари Виена" събира около себе си ентусиасти, които имат желание да играят български народни танци. В началото потребността им е по-скоро индивидуална – за среща със сънародници и за усещане на родината, която им липсва, не се търси непременно публична изява на сцена.
Постепенно обаче с напредването и усвояването на все повече умения се поражда желанието за участия и изяви.. Фолклорният танц се оказва начин за „пренасяне" на частица от България, възможност за заявяване и съхраняване на българската идентичност. Той обаче е и ключ към приятелства и споделяне на своята култура с тази на други народности в мултикултурната Виена.
Така се ражда и идеята за фестивала. Той е международен, но е и български. Сред участниците му тази година бяха български състави от Виена („Пендари Виена", „Китка" и детската група „Шарено чорапче) и от други европейски страни – Германия и Чехия („Дунав" – Дюселдорф, „Българи-Прага"), но също и гости от България („Хорищенци" – Харманли, „Илинден" – Свиленград, „Македонска хубост" – Сандански). С огромно удоволствие във фестивала взеха участие и състави на други национални общности от Виена и околността – сръбската („Младост" – Леоберсдорф, „Сърбия-Виена"), руската („Калинка и Калинушка"), унгарската („Napraforgok"), мексиканската („Ameyalli Mexico"), парагвайската („Danza Juky Paraguay") общности, също и един австрийски състав от Виена („Wald"). Всъщност тазгодишното второ издание на фолклорния фестивал „Златен пендар" включваше доста повече състави в сравнение с първото – дори само в рамките на две години фестивалът се развива, разширява и върви напред.
Буйни и по-кротки ритми, различни темпераменти, колорит и много усмивки се видяха на сцената в залата на Българския културен институт „Дом Витгенщайн". Особено вълнуващ беше краят на фестивала с кратко представяне на съставите и най-вече с голямо неделно българско хоро. То се изигра на огромния площад пред църквата Карлскирхе в центъра на Виена. На фона на внушителната сграда на храма около езерото всички участници от българските състави играят хоро под звуците на специално пристигналата за фестивала инструментална група от  Самоков. Българският дух се усещаше във въздуха на Виена, а гледката беше като картина. Минувачите – жители и гости на града, туристи, се спираха, снимаха се с красиви девойки в български носии, някои се престрашаваха да се хванат на хорото и така макар и за малко се докосвнаха до българската фолклорна култура.
 „Фестивалът е среща и начин на общуване – на българите, които са извън България едни с други, с българи от България, с други национални общности във Виена. Така ние издигаме престижа на българския фолклор, а присъствието му в живота на българите в чужбина е сериозен принос в укрепването на българския дух. Целта е да не губим връзката с един от най-ценните дялове на българската култура – фолклорът, обичаите, носиите, танците и тази много важна основа за духовната идентификация на всеки един българин – в България или чужбина да продължи да се предава и да живее", коментира Бойчо Дамянов, председател на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий".




www.standartnews.com © всички права запазени