08:45

23.06.18

4043

0

0

0

АТЕЛИЕ: Яна Костадинова споделя вярата си

от редактор |

АТЕЛИЕ: Яна Костадинова споделя вярата си

Художничката показва картини с тайнства, църкви и манастири в „Нюанс"

Яна Костадинова показва магнетични и обвеяни в тайнство живописни платна в „Нюанс". Отличната художничка отвежда публиката „По следите на вярата". Творбите в експозицията провокират сложни въпроси: Къде сме и как да се намерим в частното ни съкровено пространство и място? Къде живее духът ни и къде се пресича с материалното? Авторката поглежда през „аз"-а си към магически места, в които сакралното, забравено и отминало продължават своя странен ход през времето и въпреки него. Те сякаш са извън актуалната хронология, но са като ехо на отдавна търсено спасение, на изречени и забравени молитви. Те са символи на изконните общочовешки ценности.

„Те са огнища от кондензирана човешка надежда и крайпътен камък на всяка изгубена душа. Енергията, която носят е разнородна, неутолима и жива и до днес. Именно нея бих искала да визуализирам и да пресъздам върху бялото платно, като преодолея конкретиката и повода на реалния образ, за да го съзра отново в свободата на абстракцията", казва Яна. В топографията на свещенното най-важното остава невидимо – но не и за Костадинова. За нея то е от знаците по пътя, които осмислят вярата. Странно или не, Яна знае как трябва да изглеждат картините й много преди да ги сътвори. Ясно й е какво иска да направи – при това за по-малко от половин година.

„Нарисувала съм ги не заради красотата на пейзажите, нито заради предполагаемата ми религиозна принадлежност. Виждах тези църкви, манастири и богослужения като огнища на кондензирана човешка надежда - Осмарските скални манастири, Клисурския, Калоферския, Бачковския, Гложенския... Трудна тема, но направих точно това, което трябваше да се случи. Във всяка живопис трябва да има история. Сюжетът провокира публиката. Много харесвам чистата абстракция, но тя е трудно разбираема.

За мен понятието „вдъхновение" не съществува. Тази дума не фигурира в моя речник. Иначе е много красива. Просто сядам и започвам да работя. Когато искаш да си професионалист, трябва всеки ден да отделяш време за изкуството си. Дори само да помислиш. Дори само да си подготвиш боите и четките. Вярно е, че понякога малко издевателсвам над себе си – но сроковете са от огромно значение. Поставени ли са веднъж – край. А преди всичко съм майка на 24-часов работен ден. Преподавам и в Академията".

Когато решва да кандидатства, родителите й са против. „Бяха категорични – нямам шанс. Тогава приемаха по пет човека от цяла България. Но аз съм Козирог – когато пожелая нещо много силно, си го поставям за цел и започва да го преследвам. Намерих си учители – първата година, естествено, не ме приеха. Втората година бях втора в списъка на приетите. Всички се чудеха – без никави връзки", разказва Яна. Тя завършва „Сценография" при професор Георги Иванов и започва кариерата си още през студентските си години - работи в театрите на Варна и Пловдив. Вече с диплома от Академията я назначават в храма на Мелпомена под тепетата. Рисува за спектакли по Чудомир, Чехов и Артър Милър, работи с елитни режисьори. „Театърът остава моята голяма любов. Рано или късно сигурно ще се върна към нея", убедена е тя. Докторската й дисертация на тема „Българският моден и театрален костюм в проекциите и естетиката на ар нуво" я връща в Академията, където преподава и сега. Със студентите говори като с хора, които трябва да останат в държавата. „След като съм направила моя избор, трябва да бъда позитивна пред децата – а и те са много талантливи, могат да се стремят към промяна", твърди Яна.

Дъщеря й, която е на 11, вече рисува. „Когато влезе в ателието и погледне, с едно изречение казва нещо, за което после си давам сметка, че е важно за мен и за това, което рисувам", откровена е Яна. Освен живопис – нейни картини са в частни колекции в Европа, Русия и Щатите, тя създава и експериментални модни концепции – дрехи и бижута. Носят ги жените, които искат да бъдат различни.




www.standartnews.com © всички права запазени