21:15

23.04.18

5522

0

0

0

Свещеник изкупил грях с Раковишкия манастир

от Първолета Цветкова |

Свещеник изкупил грях с Раковишкия манастир

В живописна местност под старопланинския връх „Черноглав", почти на границата със Сърбия, се намира легендарният Раковишки манастир „Света Троица". Той е любимо божие място на миряните от околните села – Раковица, Киряево, Макреш, но в него на големи християнски празници идват и поклонници от Кула и Видин. Макар да е разположен на удобно място и да има достолепна история, заради по-голямата си отдалеченост – на 50 км от Видин, е по-рядко посещаван от другите манастири на видинската епархия – Добридолския, Лопушанския, Клисурския... Монасите мечтаят да го популяризират и да привлекат пътуващите по шосето Видин –Кула – Зайчар /Сърбия/ и обратно. Та този манастир е на пътя им!

Няма запазени документи за неговото създаване, но според народни предания е съществувал още по времето на първото българско царство. Църквата му има размери 8,5 на 8 м. Тя е кръстокуполна от типа „вписан кръст". Има висок купол с 6-стенен барабан, прилича на Боянската църква. Издига се до

духовен и книжовен център на видинското царство на Иван Срацимир

В началото на 19-ти век е построен притвор.

След нахлуването на турците манастирът е унищожен. После на няколко пъти е въздиган и пак опожаряван. Имало е и години, когато е оставал пуст. Разграбен и опожаряван е и по времето на независимия видински турски владетел Осман Пазвантооглу. Цяло чудо е, че от създаването му и след толкова пожари, до днес е оцеляла църквичката, която през 1825 – 1827 година е укрепена и украсена с великолепни стенописи. По стените могат да се видят образите на Иисус Христос, на апостолите, на света Богородица, на св. св. Константин и Елена. Върху стена е нарисувана и змия, символизираща ада. На бяла лента около нея са изписани човешките грехове.

Според предание, манастирът бил вдигнат отново от свещеника Герасим, който убил жена си и детето, за да не попаднат в ръцете на турците. Сам той, останал жив, отишъл в Рилския манастир да изповяда греховете си. Там му казали, че Господ ще му прости, ако издири руините и възстанови 3 манастира. Отецът така и направил – възстановил „Света Троица", „Света Богородица" - днес край сръбския град Зайчар - и трети – в местност на Предбалкана, вече неизвестен.

След възстановяването, манастърът бил осветен. В него било открито училище за свещеници, които трябвало да проповядват православната вяра из околните села. От това време е запазен надпис над входа на малката църква, който свидетелства, че през 1825 година е обновена от тревненските живописци Кънчо Захариев и Досю Коев.

През 1848 година в манастира било открито първото светско школо в Северозапада

Монасите не останали чужди на народните страдания и когато през 1850 година в областта се подготвя въстание, те предоставят манастира си за щаб на неговото ръководство. В светата обител се събират 61 представители на Кулска, Видинска, Белоградчишка и Ломска каази и създават революционен комчитет. За водач избират Цоло Тодоров от Белоградчик и решават да се вдигне въстание. Бунтът избухва на 1 юни 1850 и остава в историята като „Лето 1850". През 1856 година от манастира се обявяват Тимошкото и Моравското въстание. В манастира се намира гробът на руския дворянин славянофил капитан Николай Киряев, който загива в неговите околности, но през 1882 година е препогребан в него. Той пристигнал като доброволец да създаде отряд от българи и сърби, които да воюват в сръбско-турската война от 1876 година. Загинал в бой с турците.

Заради гроба на капитана- дворянин манастирът се посещава и от руснаци

Всяка година в деня на гибелта на капитан Киряев монасите изнасят молитвено заупокойно четене.

След Освобождението в манастира издигат нов храм – по-голям, в чест на въстаниците, които дали живота си за свободата на България. През 1936 година до западната му страна е долепена висока камбанария. Става действащ манастир – ту мъжки, ту – женски. Още се помнят имената на монахините Ксения, Пелагия, Харитина. Възстановява се старата църквичка, което се свързва с името на светогорския зограф Пимен Софийски. Стенописите са реставрирани през 1979 година.

Сега манастирът има две църкви, жилищни и стопански постройки, двор от 7 дка. Действащ е и в него се извършват църковни обреди, а достъпът е свободен. Край него преминава екопътека, наречена „Ерантис булгарикус" – името на растението, което се среща единствено на това място. Обявен е за паметник на културата. В момента е без игумен, тъй като архимандрит Антим напуснал. Двама монаси обаче следят за реставрационните строителни работи. Защото

светата обител се ремонтира по проект на видинската митрополия със средства от Европа

- по Програмата за развитие на селските райони. Стойността на проекта е към 700 000 лв. Укрепват се основите на новия храм, правят се дренажи за отбиване на рушащата го вода, сменят се инсталации, извършва се вертикална планировка на двора. Ремонтират се и се модернизират стаите за гости. В момента манастирът не приема поклонници, тъй като няма къде да преспиват. Но малкият поток не спира – идват хора, разглеждат го и си тръгват. Остават впечатлени от красивото място, в което се намира – до границата със Сърбия и от героичната му история. История на манастир, пазител на вярата, духовността и свободолюбието на българите.




www.standartnews.com © всички права запазени