16:10

13.09.17

14138

0

1

0

Две чудотворни икони в Църногорския манастир

от Руми Борисова |

Две чудотворни икони в Църногорския манастир

За втори път братството организира духовна работилница "Камбанен звън"

Две чудотворни икони посрещат поклоници в Църногорската света обител. И ако все още не ви се е случило да посетите този манастир над брезнишкото село Гигинци, то непременно при първа възможност го направете. Манастирът е посветен на светите безсребреници Козма и Дамян. Намира се в красива местност на 5 километра от селото и до там се стига по удобен, наскоро асфалтиран път. Мястото е приказно красиво и хора с по-изострена сетивност казват, че тук усещат Божията благодат. Има предание, че частици от светите мощи на двамата светци- лечители и от честния Кръст Господен се намират някъде наоколо в пазвата на планината Черна гора, която на местния език се нарича Църна, а оттам и името на обителта, записано в старите документи като Църногорски манастир.

Мястото е чудно красиво през деня, но особено приказно е то нощем и това неизбежно може да го усети всеки, на който Бог даде да замръкне тук. Небето сякаш е по-близо и ти се струва, че не само с поглед, но и с ръка можеш да докоснеш звездите, а това сякаш улеснява общението с Господ, каквото е предназначението на всеки манастир.

Тук почти през цялата година не секва и птичият концерт. Сред необичайната за днешния човек тишина се носи песента на всевъзможни пилета, каквато другаде не може да се чуе. Тя не се смущава даже от мощния звън на многобройните манастирски камбани, които са с общо тегло над 3 и половина тона и се управляват със специален механизъм.

Съвсем скоро тези камбани ще звънят по цял ден, защото в навечерието на празника на свети Силуан Атонски, под чието покровителство е новата манастирска църква, тук за втори път ще се проведе духовна работилница "Камбанен звън". По незнайна причина в реда на следвания от Българската православна църква календар не беше точно отреден празничния ден за този Божи угодник от по-нови времена. След писмо на игумена на обителта архимандрит Никанор последва решение на Светия Синод той да се почита на 24 септември. Затова от 21 до 23 този месец в манастира ще се съберат напреднали и начинаещи звънари от страната и чужбина, за да усъвършенстват изкуството на биенето на църковни камбани с цялата любов към Бога, на която човек е способен.
Това лято на три пъти за по десетина дни манастирският двор се огласяше и от детска глъч. Започналият да се провежда преди години детски православен лагер се утвърждава и разширява, а дошлите тук веднъж хлапета искат да се връщат отново и отново. Тази година за първи път летуваха и деца от Плевен, които също пожелаха да се върнат и следващото лято. Сега братството подготвя от новата учебна година да открие неделно училище за деца и възрастни.

Празникът на св. Силуан Атонски ще бъде предшестван от всенощно бдение, каквито в този манастир се служат в навечерието на по-големите празници досущ като в светогорските манастири. Двете певници се заемат от именити църковни певци. Идват както български, така и гръцки и сръбски псалти. Специално за този празник гостуват и монаси от Света гора, където св. Силуан Атонски се е подвизавал, като особена любов към братството до самата си кончина проявяваше "славеят на Света гора" отец Спиридон от Малката Света Анна. А празникът тук е образец на съборността на православието, защото в светата Литургия участват духовници от няколко братски църкви.

Чудеса след молитви пред Всецарица и Вратарница

Дух Свети води в обителта и в скита в Смиров дол много миряни, за да се поклонят на копията на две чудотворни Богородични икони. В специален параклис непосредствено до старата манастирска църква, която е под покрова на светите безсребреници Козма и Дамян, се пази иконата на Божията Майка „Всецарица" – уголемено копие на оригиналната чудотворна икона от Ватопедския манастир в Света гора. Този свят образ дойде в обителта по чудодеен начин заради тежко заболяване на близък до манастира човек. Игуменът видял копието при майстор на икони в Солун и помислил, че е добре тази икона да я има в манастира. За кратко време се намери дарител, който да плати крупна сума за копието и без бавене то беше осветено при старата ватопедска икона „Всецарица". Има
много свидетелства за чудеса след молитви пред копия на тази икона. Вече са факт и първите такива изцеления, свързани с иконата в манастира над Гигинци. За тях свидетелстват хора, дошли да благодарят за облекчаването на телесните или духовни техни страдания. Някои собственоръчно ги записват в оставената до иконата тетрадка. В манастира иконата се почита с всенощно бдение на 1 срещу 2 май.

За църквата "Св. Пантелеймон" в село Смиров дол беше дарено копие на чудотворната светогорска икона на Пресвета Богородица - Вратарница, известна като "Иверска". Иконата е дар от спомоществовател на манастира, пожелал анонимност и е осветена в Иверския манастир на Света гора от игумена му архимандрит Натанаил. Поставена е отляво пред иконостаса за вечно поклонение и за благословение на подвизаващите се в Смировдолската обител, цялото братство на Църногорския манастир и на хората от околните селища, както и на всички поклонници отблизо и далеч. В този храм е и подарена от гърци
икона на св. Пантелеймон.

Вода от аязмото помага
при очни болести

Църногорският монастир е иизвестен и с аязмото си. Изворът с лековита вода се намира в югоизточния край на обителта. Изследвания показват, че водата е годна за пиене. Единственото отклонение от нормите е слабо изразеното наличие на повече желязо (0,022 mg/dm3).

Според местни предания от незапомнени времена водата помага при очни болести, при поражения на нервната система, против безплодие. При обновяването на сградата на аязмото през 2006 г. са намерени златни и сребърни монети, смесени с по-нови, макар че по време на тоталитарния режим аязмото е било ограбвано поне един път. Това говори за изцеления и в миналото, като благодарните излекувани са се „отплатили" по този начин.

И през последните години също има свидетелствата на хора, получили облекчение от различни болести след употреба на вода от аязмото. Водата няма особени физико-химични свойства и лечебните й свойства се
дължат изцяло на благодатната намеса на светите безсребърници Козма и Дамян, които и постоянно предстоят пред Божия престол и се застъпват за облекчаване болестите и страданията на тези, които търсят тяхната
помощ. Изцеление получават както хора със силна вяра, така и хора маловерни, незапознати – за да се укрепи вярата им. Всичко зависи от това какъв е Божият промисъл, т. е. каква е причината за болестта и способността на търсещия помощ да влезе в общение с Бога и със светите Козма и Дамян. Така обителта пише новата си история, чиито корени са доста назад в миналото.

Отшелници съградили обителта
по примера на св. Йоан Рилски

Всичко започнало в края на XI и началото на XII век, когато в планината Църна гора дошли отшелници, повлияни от примера на великия пустиножител св. Йоан Рилски. Те съградили първите манастирски постройки върху останки от антични зидарии. Археолози са установили запазени основи на монашеско крило и на защитна кръгла кула като в Рилската обител. Манастирът се е намирал в подножието на връх Китка. Смята се, че около 1737–1739 г. е бил разбит и опожарен. Това съвпада с времето, когато мъченически е пострадал св. Симеон Самоковски и Софийски, станал Самоковски митрополит от Печката патриаршия през есента на 1734 г. Наскоро бяха отбелязани 280 години от неговата мъченическа смърт. Предание разказва, че след като бил основаван Пиротският панаир, тамошните османци започнали да гледат с лошо око на Църногорския манастир заради съперничеството на ежегодното многолюдно пазарище край неговите стени. И така, на един храмов празник те предизвикали сбиване, в което бил убит османлия. Това дало дългоочаквания повод за масово клане и подпалване на светата обител, при което бил смъртно ранен и тогавашният софийски митрополит, издъхнал по пътя за София в местността Владишка падина край село Ярджиловци. Пламъците погълнали сградите и изпепелили иконите и безценната манастирска библиотека. Докъм средата на ХХ век на мястото, наричано Кръстато дубье, все още са стърчали руини. Сред тях се виждала църковната олтарна трапеза с изрязан на плота й равнораменен кръст с надпис в междурамията - IС ХР NИ KA, а също така голям каменен кръст с надписи и декоративни елементи. Днес за кипелия на това място в миналото духовен живот говори само купчина едри камъни, вече почти напълно покрити от трева и храсти.

Откровение свише открило
лечебния извор на монаси

На сегашното място манастирът е възстановен преди около 200 години от хилендарски монаси, които при преминаването си през Църна гора открили по откровение свише заровеното аязмо и възобновили в близост до него обителта. В последвалите години манастирът е подпомаган от местните хора и става духовно и просветно средище за региона. Наскоро писателят Константин Еленков си спомни за разкази на неговия дядо, който знаел от баща си, че като 15-годишно момче е принасял на Левски при отсядането му в този манастир. От свои ратайчета от Брезник пък Вазов научил и написал затрогващата история на Кара Фейзи, който започнал живота си злодейски, но го завършил като ктитор на Църногорския манастир и на много църкви в района.

В годините на с ветовните войни манастирът поема плащането на реквизициите, които селяните трябвало да дават за фронта. В манастирското стопанство „се отглеждали крави, овце, прасета, кокошки и пчелни кошери; обработвали се над 500 дка ниви". Стопани и работници са били предимно хора от близките села. И сега манастирът е известен със своето стопанство и стадото биволи, отглеждани заради млякото и сиренето от него.

Партизани избивали концлагеристи,
в храма гледали добитък

Веднага след превратните събития от 9 септември 1944 г. духовните лица са отстранени от манастира. В обителта се разполагат партизани от Радомирския отряд, които държали под стража приближени на Двореца лица, по-първи хора от местното население и арестувани офицери от гарнизона на Пети конен полк от Брезник. Понякога били довеждани и концлагеристи от лагера в Богданов дол да секат дърва. Според свидетелства част от тях са зверски измъчвани и убивани без съд и присъда и набързо заравяни в близост до монастира. Две десетилетия след тези събития, при поройни дъждове овчар от махалата Непразненци случайно открива кости на убитите и уведомява органите на властта. Предупреден е строго да не казва какво е видял, а милиционери идват и препогребват костите. Има идея на това място да се направи параклис, посветен на жертвите на "народната" власт. По-късно в годините тази власт прави от манастира и пионерски лагер, но за кратко. През 60-те и началото на 70-те години Софийска митрополия го отдава под наем и арендаторите, работели манастирските земи и косели манастирските ливади, но се стига до там в манастирските сгради и даже в храма да гледат добитък. Тук за кратко се е подвизавала дългогодишната игуменка на Кладнишкия манастир легендарната монахиня Баба Павла.
През 60-те години на миналия век властите измислят всяка година на 2 май при манастира да се прави народен събор. Повод е не църковен празник, а почивните дни около Деня на труда - 1 май. Хората от околните села се стичали по манастирските ливади и мнозина от тях намирали буренясалата пътека към храма, за да запалят свещ и да потърсят Божията закрила.

Възстановиха го с
дарения и европари

Възстановяването на манастира започна с идването тук на предишния игумен архимандрит Евгений. Постриган за монах в Рилската света обител, в монашеския си подвиг той е живял и на Света гора, и в Германския, а след това и в Кладнишкия манастир. Когато към братството се присъединява отец Никанор, двамата започват неуморна работа по възстановяването на обителта. Привличат много дарители. Много хора помагат с каквото могат. Финансова помощ оказва и държавата. Сътрудничат и близките общини Брезник и Перник. Братството се възползва и възможностите за европейско финансиране още чрез предприсъединителни инструменти, а след това и по Програмата за развитие на селските райони. Когато манастирът е почти напълно готов архимандрит Евгений решава да се оттегли на по-уединено място и в резултат се появява още един съвсем нов манастир в земенското село Смиров дол. Идеята е там в усамотение монасите да прекарват необезпокоявани повече време в молитва. Бившият игумен вече не е и там, но братството продължава своето богоугодно дело. В храма в Смиров дол, посветен на св. Пантелймон, в края на месец май 2017 г. игуменът отец Никанор беше възведен в архимандритско достойнство от Светейшия български патриарх Неофит. Богослуженията за по-големите празници в този храм често се оглавяват от владика.

Още от възстановяването на обителта в нея се спазва календарният стил, който се следва от светогорските манастири и това е с благословението на тогавашния патриарх Максим. Братството се стреми да е в рамките на православната светогорска традиция, но без крайности и фанатизъм и това, по думите на о. Никанор, им печели неприятели и от ляво, и от дясно. Според него това е и основната причина манастирът да става обект на фалшиви новини. "Вкарват ни в т. нар. фейк нюз, измислят се несъществуващи събития, но всяка клевета е в наша духовна полза", казва игуменът и припомня казаното в писанието: „Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене." (Мат. 5:11). По отношение на заведено от него наказателно дело за клевета срещу собственици на сайт за свързани с църквата новини той е лаконичен, като припомня знаменателните думи на Пловдивския митрополит Николай, изречени на 21.01.2012 г.: "Но нека бъде много ясно казано, нека се запомни и знае, че Църквата не е в ръцете на „Маринчевци" и „Желевци", а на Светия Дух."




www.standartnews.com © всички права запазени